Навършват се 131 години от рождението на неканоничната светица на България Преподобна Стойна

На 9 септември се навършват 131 години от рождението на Преподобна Стойна. Тя е била необикновена жена, за която баба Ванга споделя: „Тая е светица, она целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледеш мене, она е десет пате по-голема от мене! Яз пак апнувам, пийнувам, такива работи, а она – нищо – ни месо е турала в уста, ни ракиа, само водичка и трошка лебец. Она сите работи със свети Гьорги ги е онаждала…”.

Народът я нарича Преподобна Стойна, в православната и католическата църква преподобна означава категория светец за човек от църковния клир, който в земния си живот се е отдал на монашество и аскетизъм. Това е единствената категория светци, които биват признати за такива само поради чисто духовните си подвизи.

Светият синод и до днес отказва да започне процедура за канонизирането на Стойна, защото трябвало да бъдат регистрирани доказателства като знамения, освидетелствани от униформените и посветени в Божиите тайни люде, а не само разкази на цивилни хора за чудесата, които е сторила. Тези чудеса обаче са съхранени в народната памет и са събрани в нарочен сборник, публикуван през 2003 г., когато се навършиха 120 години от появата й на белия свят и 70 лета от нейната кончина.

Стойна Димитрова е родена на 9 септември 1883 г. в с. Златарево (българското име на с. Хазнатар), Серско, и живее точно 50 години, от които 43 сляпа, но със силно духовно зрение. Споминала се е на 22 декември 1933 г. в с. Златолист, Мелнишко. На 7 години се разболява от едра шарка и ослепява. Когато станала на 16, явява й се свети Георги, който й казва: „Копни в двора, където ще намериш икона и кандило”. И рекла на чичо си: „Днеска ке копаме в дворо – ке извадиме едни работи”. Изкопали кандило и иконка на свети Георги. Поискала да се направи малка черквичка. Събрали се мъжете от селото и вдигнали параклисче. Тя положила в него изровената иконка и заживяла в тази черквица.

След края на Междусъюзническата война през 1913 г. с. Хазнатар остава в гръцка територия и повечето българи се преселили в околностите на Петрич, но незрящото момиче поискало да иде в село Долна Сушица и да заживее в тамошната черква „Св. Георги”. Приспособили й малка собичка в горния кат на храма и там Стойна останала до смъртта си. Стаичката и до днес се пази като светиня и в нея само Ванга си е позволявала да преспива веднъж в годината.

Случките, свързани с чудодейната й сила и лечебни способности, са многобройни. Те са записани през 1990 г. от фолклористите Валентина Измерлиева и Петко Иванов. Двамата са събрали редица спомени, като са анкетирали  всички възрастни люде, които си спомнят Стойна като невръстни деца, които са съхранили в паметта си разказите на родителите си за нея и тяхното страхопочитание към забрадената и облечена в черно жена. Писателката с плевенски корени Неда Антонова издаде романа „Съвършената“, посветен на Преподобна Стойна.  

В село Златоист днес живеят само девет души, но пък историите им за чудесата на пророчицата не секват. Възрастните хора в селото твърдят, че пророчицата многократно напускала тялото си и била като мъртва в продължение на дни, а после изведнъж ставала и разказвала чудни истории. Според думите им тя често се разхождала нощем из гробището сама и пеела. Днес мнозина оставят в стаята на пророчицата свои снимки или снимки на познати за здраве, а в книга на масичката в стаята записват желанията си.

В двора на църквата се издига яворово дърво, за което казват, че е поне на 1300 години и ако застанете под короната му, болките ви изчезват. В близост до него е и гробът на Преподобна Стойна, където вярващите ѝ отдават почит.