Писателят Стефан Цанев е рожденик днес

Българският драматург, поет и публицист Стефан Цанев е роден на 7 август преди 78 години в село Червена вода, Русенско.

Завършва Математическа гимназия в Русе, но след това се отдава изцяло на словото. Първо учи журналистика в Софийския университет, след което драматургия в Московския киноинститут. След като завършва, за кратко е кореспондент на вестник „Народна младеж“ в Родопите и в Перник, после е редактор в Студия за игрални филми.От 1967 г. животът му трайно е свързан с театъра, първо като  драматург в Държавен сатиричен театър, после в Театър 199, Театър „София“ , в Драматичен театър в Пловдив и Театъра на армията.

След събитията в Чехословакия 1968 г. стихосбирката му „Парапети“ е свалена от печат.  Следва забрана да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984 г. заради спектакъла му „Любовни булеварди“, забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър „София“ без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му („Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.

За белетристичната поредица „Български хроники” и цялостен принос към българската книжнина през 2011 г. Стефан Цанев е удостоен сп националната награда „Христо Г. Данов”. Носител е и на ордена „Стара планина”  І степен — за цялостен принос към българската култура, и на националната награда за литература „Иван Вазов“ – за цялостен принос към литературата.

Цитати от Стефан Цанев

Пред в. „Труд“; 2005

 „От култура има нужда културният човек, простакът няма нужда от култура. 500 милиона години са били необходими на животното да се превърне в човек, 5 години са достатъчни човек да се превърне в животно.“

Из „Вместо предисловие“ на „Български хроники“ том 2

  „… и защо и до днес битува мнението, че щом нещо е научно, трябва да бъде написано скучно, т.е. тежко, тромаво, с банализирала се отдавна научна фразеология; написано ли е живо и интересно – значи е нещо лековато, несериозно и глупаво; скуката се счита тъждествена на мъдростта.

Не, скъпи читателю, скуката е духовна чума. Тя ерозира личностите, убива любовта, разрушава семействата; искаш ли да убиеш и най-красивата идея – говори за нея скучно,цели държави прогниват поради скуката, която витае в тях, и изчезват.“