Честит Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост!

24 май е един от най-хубавите български национални празници. На тази дата честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. С празника на буквите почитаме Светите братя Кирил и Методий, които  създават славянската азбука.

Денят на Светите братя бил отбелязван като църковен празник още през XI век, а като всенароден Ден на просветата бил честван за първи път през 1851 г. в град Пловдив. Празникът на буквите е специална дата за всеки българин, независимо от това в коя точка на света се намира.

Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция) –  Методий – през 810 г., а Кирил – през 827 г. До наши дни са достигнали сведения само за по-важни събития в живота им. Семейството на двамата братя било многочислено. Баща им,който се казвал Лъв, бил високопоставен военен управител, а майка им се казвала Мария.

Тъй като Лъв починал рано, грижата за двамата братя поел чичо им Теоктисто – висш държавник във Византийската империя.

С годините двамата братя си изградили авторитет на уважавани и начетени личности и изпълнявали важни държавни мисии: Кирил станал преподавател по философия в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за игумен на манастира Полихрон.

През 855 г. братята създали глаголицата – славянската азбука. От 862 г. двамата се заели да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия.

Кирил починал в Италия на 14 февруари 896 г. и бил погребан в базиликата „Св. Климент“ в Рим. Методий продължил да разпространява славянската писменост до смъртта си на 6 април 885 г. Двамата братя били обявени по-късно за светци и за духовни покровители на Европа. През 886 цар Борис I приел в България учениците на братята Кирил и Методий, прогонени от немското духовенство от Великоморавия, и им създал благоприятни условия за разпространяване на славянската азбука и култура в българските земи. По този начин българският владетел не само поставил сериозна преграда пред византийското църковно (а заедно с това и политическо) влияние, но създал и благоприятни условия за утвърждаване на славянската култура в българските земи.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в град Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркият израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г. – в Скопие, а от 1862 г. – във Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18 век делото на Кирил и Методий е не стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България).

Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването 1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества във всички православни славяноезични страни.

Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и сред имигрантите в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.

През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г.