На 16 март е бил бойният празник на славния 4-ти пехотен Плевенски полк

4-ти пехотен Плевенски полк е формиран в Ловеч през октомври 1884 г. От септември 1888 г. полкът е на гарнизон в град Плевен.

По времето на цар Фердинанд (1887 – 1918 г.) полкът е преименуван на Четвърти пехотен Плевенски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (Четвърти пехотен Плевенски на Негово Царско Височество Престолонаследника Княз Борис Търновски полк).

В Сръбско-българската война (1885 г.) полкът воюва при Врабча, Трън, Сливница, Пирот и Ниш. По време на Балканската война(1912-1913 г) 4-ти пехотен Плевенски полк е включен в състава на 9-та пехотна Плевенска дивизия и участва в боевете при Одрин и щурма на Акалан и Курт дере на Чаталджа от 4 до 6 ноември 1912 г.

Участва в Междусъюзническата война (1913 г.), а по време на Първата световна война (1915-1918 г) 4-ти пехотен Плевенски полк участва в Нишката и Косовската операция на Първа българска армия, под командването на генерал Климент Бояджиев.

През 1941 г. полкът се мобилизира и дислоцира на югоизточната граница. От юли 1942 г. е в състава на 1-ви български окупационен корпус. Участва в заключителния етап на Втората световна война (1944-1945 г.) в състава на 9-та пехотна Плевенска дивизия.

Сред изявените му командири са: подполковник Сергей Манаев, капитан Никола Петров, майор Кръстьо Маринов, майор Никола Рибаров, полковник Димитър Гешов, полковник Киряков, майор Теодоси Даскалов, подполковник Никола Марков, генерал-майор Тодор Георгиев