Децата ни умират лесно, заради безнаказаното насилие

„Умирай лесно” е озаглавила документалния си филм в две части журналистката от БНР Емилия Антова. Днес в Плевен беше представена първата му част, която разказва за агресията и насилието сред учениците. Втората е за жертвите на катастрофи, причинени от млади шофьори.

Журналистката започнала да прави филма преди 8-9 години по повод драматичен случай в Монтана, където абитуриентка е застреляна от своя приятел наркоман. По време на интервюто с майката на момичето, почернената жена задала въпрос какво от това, че се говори и пише за такива случаи, като нищо не се прави, за да бъдат избегнати. „Замислих се, че един журналист не може само да предава някакви истории, а трябва да прави и друго в интерес на обществото. Така реших да направя сценарий, да събирам истории от различни места в страната и да ги събера във филм”, разказа журналистката.

Озаглавила филма  „Умирай лесно”, защото, по думите й, „българските деца умират лесно, абсолютно безмислено и ужасяващо умират от ръцете на хора, в чийто глави няма мисъл какво ще се случи, ако ударят някого”.  Когато филма е готов, започва да го представя пред ученици в цялата страна и след прожекциите коментират защо се стига до такива трагични случаи. „Направих филма драматичен, защото съвременните млади хора, ако не ги хванеш за гърлата, за сърцата, че да се разтреперат и разплачат, няма как да им въздействаш по друг начин”, споделя Елимия Антова. Тя е убедена, че това е един от добрите начини за превенция на насилието, защото младо поколение, което е израсло с интернет, не вярва на родителите и на учителите си.

След прожекции винаги има въпрос откъде започва всико и как детето израства като насилник. Журналистката е категорична, че вчиско започва от семейството. „Децанта попиват модела на поведение на родителите. На улицата снежната топка се увеличава, после идва училището,  където част от учителите са абсолютно бездушни и не ги интересува кой с кого се бие. После идва интернет с игрите с насилие  и така се оформя моделът на поведение на нашите деца. Когато се усетим е твърде късно да ги спасим и да ограничим насилието, защото то е заложено още когато са били малки”, казва Антова.

Плевен е 30-тият град в страната, в който филмът се представя. Копие от него ще бъде разпространено в училищата, за да може да се гледа от колкото е възможно повече деца. „Нека видят как едно дете, гледано с толкова любов и внимание, изчезва за секунда след изстрела на един наркоман. Затова филмът завършва с погребението на момичето от Монтана. Дори и най-големите хитряги, които се хилят и не пазят тишина в началото, плачат на финала. Нека си дадат сметка какво следва от един акт на насилие”, казва Емилия Антова преди да влезе на поредната среща с млади хора. Които я посрещнаха с невъздържан, превъзбуден смях, но излязоха притихнали след прожекцията.