Продължаваме натиска за увеличаване на доходите, обещаха от КНСБ

КНСБ ще продължи да оказва натиск върху управляващите, за да може още тази есен да види още три от исканите увеличения на доходите, обеща пред журналисти в Плевен президентът на Конфедерацията Пламен Димитров.

Първото от тях е в сферата на средното образование. “Дали с 30 лв. или по-малко, но началната педагогическа заплата трябва да порасне от тази есен, без значение дали от 1 октомври, средата на октомври или от 1 ноември. Нашите разчети показват, че между 10 и 15 млн. лв. ще са необходими до края на годината, ако увеличението е от 1 октомври”, уточни Димитров. Според него началната педагогическа заплата в средното образование трябва коригира категорично, защото 450 лв. са вече смешни на фона на цени и други заплати. Това е искането, от което КНСБ няма да отстъпи в преговорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество, които ще започнат до края на месец септември.

Втората сфера, в която е фокусирано вниманието на синдикатите, е културата – по-точно работещите в читалища, библиотеки и музеи. По думите на Пламен Димитров е недопустимо музеен работник или такъв в регионална библиотека – с висше образование, с по 2-3 езика, да получава по 350-360 лв. “Към тези хора имаме конкретни ангажименти и ще настояваме да има корекция още тази есен в техните заплати”, беше категоричен президентът на КНСБ.

От синдикатите продължават да смятат, че през тази есен трябва да се даде и добавка към пенсиите без значение как ще се нарече – коледна или енергийна. Идеята е парите да са диференцирани и хората с най-ниски пенсии да получат 50 лв., а тези, които взимат до 400 лв. – 20 лв. “Нашият разчет показва, че за това ще са необходими 50-55 млн. лв. от бюджет 2012 год. и това не е невъзможно, защото излишъкът в бюджета е между 60 и 100 млн. лв.”, обоснова се Димитров.

Що се отнася до плановете за следващата година, от 1 януари 2013 год. КНСБ ще настоява за средно увеличение с не по-малко от 10% на всички единни разходи и стандарти и 10% увеличение на всички пенсии. “За нас това вече дори е число, което трябва да претърпи корекция. Тези 7.6% инфлация, които смята Дянков, са нереални. По официални данни на Националния статистически институт инфлацията от юли 2009 спрямо юли 2012 год. е 10.2%. Нещо повече дори – второто полугодие на тази година, в което вече живеем, не е отчетено в този разчет”, подчерта Пламен Димитров.

Той каза и че синдикатите ще настояват за увеличение на минималната работна заплата на 330 лв., продължават да поддържаме това свое искане и смятат, че е възможно да се случи – възможно и от гледна точка на бизнеса, и на бюджета.

С две национални новини излезе в Плевен КНСБ – за готвени и предложени от тях промени в наредбата за командировките и в Закона за гарантиране на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя.

Предложението на КНСБ е инфлацията най-накрая да бъде отразена в дневните пари за командировките, тъй като те не са променяни от 2008 год. идеята е сегашният пълен размер на дневните пари – 20 лв., да се повиши с между 10 и 15%, колкото е инфлацията за последните 4 години и половина. Синдикатите смятат и че наредбата за командировките трябва да се допълни с това, че на командирования се признават и пари за градски транспорт, не само междуградски. “Билетчетата след скока на горивата поскъпнаха и те отдавна не струват дребни джобни пари”, поясни Пламен Димитров. Той добави, че за тези две промени са написали писмо, което е изпратено на социалния министър Тотю Младенов с идеята за коригинаре на наредбата за командировките предвид ръста на цените.

“Отдавна в КНСБ анализираме и Закона за гарантиране на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя. Той има доста недъзи, но най-вече доведе до там, че 200-те милиона, които е планирал Фондът за гарантиране на вземанията на работниците, стоят в НОИ и не се ползват. В същото време месеци наред в десетки предприятия работниците продължават да не могат да си получават заработените възнаграждения”, каза още президентът на Конфедерацията. В тази насока имат две предложения.

Първото от тях е с оглед възможността за по-пълно обезщетяване на работниците, законът да се промени така, че при несъстоятелност на работодателя работниците да получават не 3 месеца по не повече от 1 000 лв. на месец, а 5 месеца по не повече от 1 200 лв. Това предложение също е внесено вчера в писмо до министъра на финансите Симеон Дянков в Националния съвет за тристранно сътрудничество за обсъждане.

Второто предложение за промяна е да бъде допусната възможността да се изплащат пари за обезщетения на работниците от предприятия не само в несъстоятелност, а и при доказани продължителни временни финансови и кономически затруднения на работодателя. “Това ще става по критерии, които сме определили в нашето предложение, за да няма злоупотреби и източване”, уточни Димитров.

На 25 септември ръководството на КНСБ ще се събира да обсъжда как точно ще реагира, ако исканията им не бъдат приети като не се изключват и протестни действия. Освен това, на 4 октомври Конфедерацията организира и Национална кръгла маса за цената на труда в България в условията на криза – кой я определя и как. “Това е най-важното за българските граждани. Ще дадем думата и на политиците, искаме да ги чуем и да изложат своите идеи – как ще направят така, че заплащането да е по-справедливо и по-голямо като размер”, допълни Пламен Димитров.