Великият Микеланджело е роден на 6 март

Микеланджело Буонароти (1475 – 1564) е един от гениите на Възраждането, което изживява Западна Европа през XV – XVI век. Той е скулптор, живописец, архитект и поет, роден на 6 март. Изкуството му е свързано с пресъздаването на човека като източник на физическа мощ, духовна сила и красота. До голяма степен творческия му път е свързан с Вечния град – Рим, където сътворява някои от най-големите образци на ренесансовата живопис и скулптура.

През 1496 година Микеланджело най-накрая пристига в Рим и остава там до 1501 година. Между 1497 и 1499 година той извайва за Ватикана първата си значителна творба – скулптурата Пиета, която му донася известност и слава. Тя е смятана за идеалното единство между класическа форма и християнски дух. Според легендата когато в Рим видели творбата, никой не можал да повярва, че е изваяна от толкова млад скулптор. Микеланджело се ядосал и се промъкнал през нощта, за да гравира името си по лентата на Дева Мария. Това наистина е единственото произведение на Микеланджело, носещо неговия подпис.

Италианският гений създава фреските на Сикстинската капела в Рим. По поръчение на Папа Юлий II през 1505 година той е повикан в Рим, за да направи проект на грандиозната гробница на Юлий. Първоначалният проект, включващ 40 статуи, така и не се осъществява, въпреки че той остава една от големите мечти на Микеланджело. След като прекарва близо осем месеца в местността Карара, за да търси подходящ мрамор за статуите, папата по съвет на свои подчинени започва да отлага обещаните средства. Все пак скулпторът успява да изпълни някои от фигурите – Мойсей, Умиращият Роб и Непокорният Роб (незавършена). Постоянно прекъсваната му работа върху гробницата приключва през 1547 г., след 40 години и пет преработени договора, във всеки от които композицията става все по-опростена и малофигурна. За един от вариантите са изваяни фигурите Победа и Клечащо Момче. Финалният проект е в църквата „Сан Пиетро“.

През 1508 г. Юлий премества художника да изпише тавана на Сикстинската Капела. Микеланджело приема назначението, но от самото начало проектът на папа Юлий за изобразяване на дванадесетте апостола му се струва твърде прост. Той го замества със свой собствен проект, включващ повече от 300 библейски фигури. По това време е нещо нечувано църковен глава да позволи собственият му план да бъде променен от художник, но Юлий II приема проекта с голям ентусиазъм, въпреки че новият план щял напълно да промени първоначалния замисъл. Тъй като не е много запознат с техниката на фреското, Микеланджело се нуждае от помощта на няколко флорентински художника, както и от съветите им. Но неговата амбиция да направи изключителна творба превръща в невъзможна работата с други и в крайна сметка той завършва всичко сам. Изрисуването на огромния таван с големина 40 Х 14 метра отнема цели четири години – от 1508 до 1512 г. На най-високата част от потона Микеланджело поставя девет епизода от Книгата на Сътворението, като Сътворението на Адам, Адам и Ева в Райската градина, Пиянството на Ной и Потопът. В страничните части са изобразени по-второстепенни библейски епизоди, а също предците на Христа, седемте Пророци и петте Сибили. Това е нещо невиждано дотогава. Не само че работата е толкова обширна по мащаб, но и никой художник не бил правил цял цикъл фрески без способна група помощници. За да привърши задачата, Микеланджело проектира собствено скеле и се налага да рисува легнал по гръб, а след като традиционната мазилка при него се проваля, той използва нов вид мазилка, забъркана от един от асистентите му. Недоволството от всички огромни трудности на начинанието той описва в дневника си и в своя сонет „В рисуване на Сикстинската Капела“.

През септември 1534 г. Микеланджело се преселва окончателно в Рим, където остава до края на живота си, въпреки поканите на Косимо I Медичи да се завърне във Флоренция. Новият пап Павел III потвърждава поръчката на Климент VII за голямото фреско на Страшния Съд на олтара на Сикстинската Капела. Далеч от продължение на тавана, това е съвсем различна творба с напълно различен изказ. Над 20 години са минали между двата проекта, изпълнени с политически събития и лични скърби. Настроението на Страшния Съд е мрачно; голият Христос не е образ на утешение, а на отмъщение и разплата, и дори Спасените се блъскат болезнено към опрощението. Творбата е официално открита на 31 Октомври 1541 г.

Последните живописни творби на Микеланджело са фреските в Капела Паолина точно до Сикстинската Капела, завършени през 1550 г., когато той е 75 годишен. Те са Превращението на Павел и Разпъването на св. Петър. Най-големите постижения на Микеланджело от този период обаче са архитектурни. През 1537-39 г. той получава поръчка да преустрои Кампидолио, върха на Капитолийския Хълм, в площад. Въпреки че не е завършен дълго след смъртта му, проектът е изпълнен основно по неговия план. През 1546 г. Микеланджело е назначен за архитект на „Св. Петър„. Катедралата е построена според плана на Донато Браманте, но Микеланджело проектира нейния купол и екстериора на олтарния край на сградата. Микеланджело продължава до последните си дни да пише поезия и извайва двете си изключителни и прочувствени Късни Пиети. Той работи над една от тях, Пиета Ронданини, само 6 дена преди смъртта си. Микеланджело умира в Рим на 18 февруари 1564 година на 89 годишна възраст, но е погребан във Флоренция според желанието му.