Много плевенчани сменят пенсионния си фонд през последните месеци. Процесът тече, след като в медиите излезе информация за некоректното управление на средства от два големи фонда, коментира за infopleven Николай Христов, ръководител на представителството на пенсионен фонд „Съгласие” в града. „Не е едно и също дали ще се осигуряваш в компания, която е базирана в България, или собственик на фонда ще е компания, регистрирана някъде в офшорна зона, която няма финансов и данъчен контрол и не е ясно какво се случва”, коментира Христов. И припомни, че потенциалните купувачи на „Доверие” в рамките на 3-4 месеца смениха членовете на Надзорния съвет 4 пъти. Което е жалко, тъй като „Доверие” е най-голямата пенсионна компания – с над 1 милион осигурени членове, които би трябвало да имат някаква яснота къде са си поверили парите, как се управляват и какво ще получат от тази компания след време. Заради тази несигурност при нас идват хора, които лично и осъзнато желаят да си сменят фонда, поясни Христов.
Плевенски клиенти на „Алианц” също напускат компанията, след като стана ясно, че там са правени вложения на средства, които не могат да бъдат възстановени след това. Христов припомни, че основната задача на пенсионните фондове, освен да набират осигурени лица, е да управляват така средствата им, че да постигнат някаква доходност, която след това да бъде разпределена по партидите на лицата. Когато не се постига такава доходност поради лошо управление, е нормално хората да се откажат от услугите на фонда си. Това е личен избор и всеки може да си смени фонда при определени условия, добави той.
Статистиката сочи, че от 2005 г. насам на годишна база „Съгласие” е постигнал в универсалния фонд почти 5% доходност, които са разпределили по партидите на осигурените лица. За сравнение доходността на „Алианц” за същия период е 2, 78, а на „Доверие” – около 3, 90.
„Българите са много консервативни, по принцип не вярват на нищо и основният довод е, че те няма да доживеят до пенсия. Оказва се обаче, че доживяваме до пенсия, въпреки че сме песимисти. И тогава започваме да се интересуваме защо моите пари са по-малко от тези на комшията”, сочат наблюденията на Христов.
Той припомни, че родените след 1960 година, работещи по трудов договор, задължително се осигуряват в универсален пенсионен фонд или това е т.нар. втори стълб на пенсионното осигуряване. Първият е държавно обществено осигуряване, третият е допълнителното доброволно осигуряване. При задължителното осигуряване вноската е 5% от трудовото възнаграждение, разделена на съотношение 2,8 към 2,2 – по-голямата част е за сметка на работодателя. Лицето има право само да си избере в кой от 9-те универсални фонда да се осигурява. Ако не го направи в рамките на 3 месеца след сключване на трудовия договор, в НОИ натискат копчето на компютъра и го разпределя служебно на принципа на тотото. „Тоест клиентът попада някъде и не знае дало това е добре за него, не получава извлечение и въобще няма никаква информираност. А това се неговите средства – те са лични и никой няма право да ги тегли, да ги получава, освен него, когато възникне осигурителен случай, или ако се случи нещо с осигуреното лице, средствата се наследяват и неговите наследници по закон ги получават”, коментира Христов.
Според него най-големият проблем, който провокира пасивността на осигурените лица, е фактът, че моментът да се получават пенсии е в бъдещето. Но като започнат да се изплащат пенсиите и хора, които са работили на едно и също място и имат един и същ стаж, започнат да получават различни допълнителни пенсии от втория пенсионен стълб, тогава възниква въпросът защо това е така. Това е така, защото единият се е осигурявал в компания, която е носела 3% доходност върху средствата, а другият в компания, която е носела 5%. Тези 2% ще доведат до много голяма разлика в натрупаните средства, а от там върху пенсията, която всеки месец ще се изплаща, обясни Христов.
По думите му плевенчани не правят изключение от общия манталитет на българина. Тъй като икономиката и бизнесът в Плевенско не се случват добре, а безработицата расте, няма как хората да се вълнуват от пенсионно осигуряване. „Трябва да мине достатъчно време, хората да работят и сами да осъзнаят кое е доброто за тях”, смята Христов.