Отбелязаха годишнина от смъртта на Парашкев Цветков

Със скромна церемония на паметника на Парашкев Цветков институции и граждани отбелязаха днес 110 години от неговата гибел. Представители на Община Плевен, на Военно-историческите музеи, на политически партии и родственици на бореца поднесоха цветя пред монумента. Хорът за македонски песни към едноименното читалище в града също се включи в отбелязването на годишнината. В началото на церемонията беше отслужена и панихида.

Мария Монова, зам.-директор на Дирекция „Военно-исторически музеи” припомни краткия, но изпълнен с активна дейност и всеотдайна обич към Македония път на Парашкев Цветков. „Плевен с основание се гордее, че е дал на отечеството този велик българин, който е роден тук на 20 май 1875 год. Живял кратък, но ярък живот на поет, патриот и революционер, той остава завинаги на 28 години”, подчерта Монова.

След учителстването в плевенските села и годините, прекарани в Прага и Дрезден, ПЦ се завръща в родния Плевен. В свободна България той има всички условия да развива многобройните си дарби. Млад и красив, интелигентен и талантлив, артистичен и обаятелен, той носи и високото съзнание за дълг към народ и държава. В понятието отечество той включва безрезервно Македония, чиято съдба е отворена рана за българския народ.

През есента на 1902 год. Парашкев Цветков се прощава с близките си и заминава за Македония, за да работи за културното й издигане и политическото освобождение. Така той изпълнява една своя заветна мечта – да работи за свободата на поробена Македония. В Битоля е назначен за учител по български език и музика в класическата мъжка гимназия „Кирил и Методий” и скоро спечелва много приятели сред младежта и революционните среди. Не след дълго от учител става четник, а после и уважаван македонски войвода на най-опасния район – Битолското поле. Неговата чета е една от отлично екипираните.

На 17 април 1903 год. Парашкев Цветков е делегат на Смилевския конгрес, който взема историческото решение за обявяване на въстание в целия македонски край. Назначен е за районен началник на битолския полски край, избран за секретар на конгреса.

На 8 май 1903 год. четата му е обградена в село могила от турска кавалерия и артилерия. Вече ранен, войводата прикрива отстъплението на последните си другари и накрая стреля в собствените си гърди.