2 юли 1961 г. – Хемингуей избира куршума пред живота

„Човек може да бъде унищожен, но не и победен“, това казва великият Ърнест Хемингуей, който сам слага край на живота си. На 2 юли 1961 г. в дома си в Кечъм, Айдахо, след радикално лечение в психиатричната клиника Майо в Рочестър, Хемингуей слага край на живота си, като използва своята любима пушка. Дръпва спусъка дни преди да навърши 62 години.

Хемингуей оставя такива шедьоври, като „Сбогом на оръжията” и повестта „Старецът и морето”, за която през 1953 получава „Пулицър”, а година по-късно и Нобелова награда за литература. Сътвореното от него му отрежда място на ненадминат майстор на телеграфния стил.  Хемингуей е част от така нареченото „изгубено поколение“ – група от американски бележити литератори, които живеят в Париж и други европейски страни в периода от края на Първата световна война, до Голямата депресия.

Негови са думите:  „Няма нищо благородно в това да бъдеш по-високо от другия. Истинско благородство има тогава, когато човек застава над предишното си “Аз.“