Млада режисьорка прави дипломен спектакъл в Плевен с „Кървава сватба” на Лорка

На 22 януари Плевенският театър ще представи първата си премиера за тази година  – „Кървава сватба” от Федерико Гарсия Лорка.  Постановката е на младата режисьорка Маргарита Мачева и е нейна дипломна работа за завършване на класа по режисура в НАТФИЗ. Режисьорката не крие, че се е захванала с твърде амбициозна задача за един все още незавършил режисьор, но е убедена, че,  когато се хвърлиш в дълбокото, се учиш най-добре.

Ако не се занимаваш със сериозни теми, няма смисъл от това изкуство, смята  Маргарита Мачева и допълва, че я вълнуват сложни характери, които преследват цели, а не се борят единствено за оцеляването си. За нея „Кървава сватба” е пиеса, която може да докосне всеки един човек, защото разказва за любов, за смърт и за чест.

Художествен консултант на спектакъла е проф. Пламен Марков, чийто клас по режисура Маргарита Мачева завършва тази година. Той е първият човек, пред когото режисьораката е защитила намерението си да се захване със сложната задача.  „Когато му казах, че съм се спряла на „Кървава сватба”, проф. Марков  ме предупреди много да внимавам, защото текстът е сложен и често не се получава”, разказа тя.

Амбициозната режисьорка е ангажирала впечатляващо голям актьорски състав. Освен опитните актьори Мариета Калъпова, Нина Илиева, Ива Николова, Сергей Константинов, Георги Ангелов, Адриан Филипов,  в спектакъла участват и 12 деца от театралната студия към Драматичния театър. Не може да събереш актьорски екип от 20 човека и да занимаваш публиката с дребни неща, мотивира още веднъж избора си режисьорката.

Маргарита Мачева е завършила Математическата гимназия в Плевен. Работата й с Плевенския театър е част от идеята на директора Илко Иларионов да  подаде ръка на талантливи млади хора от Плевен, за да могат да се върнат да работят в родния град. Въпреки, че плановете на Маргарита Мачева засега се простират до това да се дипломира. Няма избран конкретен театър, в който би искала да работи, защото предпочита да не се установява на едно място. „За един режисьор е много по-добре да работи с различни трупи, в различни театри, защото тогава и предизвикателството е много по-голяма. Зареждащо е”, казва тя. Другото би я ощетило.  Чужбина също има място в плановете й – да продължи образованието си там.  „Но и тук има добри условия. България има хубава театрална среда, колкото и да са тежки условията – твори се. Докато има други държави, в които театърът е в доста застояла позиция. Бих отишла в държава, в която мога да се развивам”, е позицията на амбициозната режисьорка.

Засега пред нея стои изпитанието на премиерата на първата й  цялостна режисьорска работа.

Ще успее ли да се справи с предизвикателството и да преведе на достъпен език сложния език на Лорка, плевенският зрител много скоро ще разбере. При всички случай любопитството е голямо заради нелеката задача, но и заради смелостта, която трябва да бъде подкрепена и възнаградена.