Диян Павлов-Джими: Изобретението на Гутенберг промени света и демократизира знанието

Изобретението на Йоханес Гутенберг – системата за тиражирано книгопечатане, е сред откритията, променили хода на световната история, заяви плевенският творец и уредник на артцентър „Творителница О‘Писменехъ“ Диян Павлов-Джими. Той гостува в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в Плевен по повод представянето на новия брой на списание „ЛИК“, посветен на темата „Печатът – 180 г. от „Български орел“.

Павлов е известен и с прозвището „плевенския Гутенберг“. В продължение на близо 12 години той представя пред публика от различни възрасти многовековната история на писмеността, хартията и печата – от възникването на първите писмени системи до съвременните технологии. В своите спектакли той разказва и за значението на печатните букви и ролята им за съхраняването и разпространението на знанията.

Сред най-атрактивните елементи в представленията му е демонстрацията на производство на ръчна хартия по древния китайски метод, свързван с Цай Лун. Още през 105 г. той създава технология за производство на хартия, която по думите на Павлов се използва и днес, макар и в промишлен мащаб – в огромни фабрики, с висока скорост и в значителни количества.

„Днес не можем да си представим света без хартията“, подчерта творецът. Той отбеляза, че в продължение на хилядолетия хората са писали върху различни материали и са използвали разнообразни инструменти и техники. Истинският технологичен пробив обаче настъпва в средата на XV век с появата на системата за тиражирано книгопечатане на Йоханес Гутенберг.

Около 1455 г. Гутенберг създава система от подвижни метални релефни букви, мастило на маслена основа и печатна машина, чрез която текстовете могат да бъдат възпроизвеждани в големи тиражи. Според Павлов това изобретение демократизира достъпа до знания и допринася за развитието на науката, Ренесанса и модерната епоха.

Павлов припомни, че през 2001 г. в анкета на британския вестник „Сънди таймс“ Йоханес Гутенберг е определен за личност на второто хилядолетие – признание за приноса му към развитието на човешката цивилизация. Само няколко десетилетия след изобретението му в Европа се появяват стотици печатни машини, работещи на същия принцип. От отпечатването на Библията на Гутенберг през 1455 г. до края на XV век в Европа са произведени над 20 милиона книги, посочи още плевенският творец.

Той свърза развитието на печата и с българската културна история. Около 110 години след изобретението на Гутенберг Яков Крайков заминава за Венеция, където придобива две печатни преси и отпечатва „Часословец“ – първата книга на български език и на кирилица, по думите на Павлов.

Крайков е бил едновременно художник, дизайнер, гравьор и създател на шрифтове. Той е сред ранните последователи на Гутенберг по българските земи, но остава недостатъчно позната фигура от епохата на Възраждането, отбеляза Диян Павлов-Джими.

Според него съвременният свят дължи възможността да съхранява и предава знанията през поколенията на две ключови изобретения – хартията, свързвана с името на Цай Лун, и тиражираното книгопечатане, създадено от Йоханес Гутенберг.

Информацията е на БТА.