Велика събота – последният ден на страстната седмица

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалече от Голгота. При погребението на Христос присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Точно в 24 часа тази нощ свещениците трикратно ще възвестят Възкресението на Христос. Според обичая църковният храм се обикаля три пъти, след което богомолците си разменят великденски яйца.

Яйцето, което се окаже най-здраво, се нарича „бияч“ и се вярва, че притежателят му ще има много здраве и късмет през цялата година. До ранните неделни часове се служи Златоустовата литургия.

Днес е последният ден, в който могат да се боядисват яйца.