Начало / Култура / Соня Кинова, ръководител на отдел „Етнография“ в Регионалния исторически музей: В Коиловци момите слагат червено яйце при чеиза си, за да се хареса от сватовете

Соня Кинова, ръководител на отдел „Етнография“ в Регионалния исторически музей: В Коиловци момите слагат червено яйце при чеиза си, за да се хареса от сватовете

– Г-жо Кинова, какво повелява българската традиция по време на Страстната седмица?

– Страстната седмица в традиционната българска кулутура се свързва с много обичайни действдия в дома. Задължително  домакинята до сряда е почистила основно дома – боядисала е стените, подовете, за да е чисто. Защото възраждането на природата е свързано с чистотата. Затова до сряда всяка една българска къща е била изчистена и празнично подредена.

В Страстната седмица обаче и има много забрани, които са се спазвали стриктно. От сряда не се работи, за да не им се напукват петите по време на земеделската работа, в четвъртък , когато се боядисват яйцата, никога не се  работи, защото ще бие градушка. А в петък не само,че не се работи – старите хора казват, че тогава и птичка не пее  – всички са смирени, в размисъл за разпъването на Христос.

– Има ли в плевенския край нещо по-специфично при боядисването на яйцата за Великден?

– Не, няма нещо много по-различно отколкото в други краища на страната. Стопанката започва подготовката забоядисването на яйцата седмици преди Светли четвъртък, защото в една къща са се боядисвали по 200-300 яйца, от което можем да си правим извод колко големи са били тогава българските семейства.

Традицията повелява първото яйце да се боядиса в червено. Всички знаят, че това символизира христовата кръв. Но освен това червеният цвят е свързан със здравето, със слънцето, с благополучието.

Поверието е с първото яйце да се направи кръст на детските главички, за да са здрави.

В село Коиловци бабата  дава червено яйце на замомялата се девойка, за да го сложи в раклата, при дрехите си, за да са красиви, да греят, да се харесват от сватовете.

Днес все повече хора предпочитат естествени оцветители пред синтетичните. От какво нашите баби са правили бои за великденските яйца?

– И сега някои хора, които държат на традицията, боядисват яйца с отвара от лучени люспи, която дава чудесен кремав цвят и ги прави мраморни. Отварата от свежа коприва дава резедав цвят, шумата от орех – бежово-кафяв. За червеното оцветяване са ползвали старо цвекло от миналата година. Много наситена отвара от него дава прекрасен червен цвят на яйцето, а с отвара от листата на цвеклото се получава нежно син цвят.

Кой боядисва яйцата в къщата?

– Най-възрастната жена се заема с тази важна задача и никой друг не ги пипа до Великден. Защото  още не са пречистени  и не бива да пипат нещо, което е свързано с култа към Христос. Едва когато в събота срещу неделя отидат на църква и си пожелаят: „Червен Векдин”, а отговорът е „На  тебе още по-червен”, едва тогава може да се пипат и ядат боядисаните  яйца. Но преди това се отговява с пиле, а не както сега правим – с агнешко. Според традицията агне не се яде до Гергьовден. И тази традиция се е спазвала, защото е имало редица забрани, които са били обвързани с вярването, че, ако бъдат нарушени, ще донесат неудачи и болести в семейството. Затова агнешкото е било табу до Гергьовден.

А отговяването на Великден става с пилешка чорба и едва тогава всеки ще се чукне с другите за здраве. И друга традиция има, която вече не се спазва – второто яйце, тъй като първото е сложено пред иконата на Богородица, също боядисано в червено,  се разчупва от най-възрастната жена в къщата и дава на всеки по трошица от него за здраве, за да му върви годината.  Едва тогава идва най-обичаната  от децата част от празника – чукането с яйца.

И старите ли българи са отрупвали трапезата на Великден или са били по-скромни и смирени?

– Много по-късно сме превърнали Великден в своеобразно пиршество. В по-стари времена на този ден хората са запазвали повече смирение. Това е бил денят за даване на прошка, за докосване до добрината, до извисяването на душата. В неделята са се играли хора, но не са удряли тъпани. Голямото празнество е на Велики понеделник. Тогава се играят хора с тъпан, има много веселие. Хората са облечени в най-новите си дрехи. Преди това са ги изнесли да ги огрее пролетното слънце и да ги зареди с енергия, за да е хубава и светла година на този, който ще ги облече. Ето защо по-възрастните хора казват Светъл Великден.

Затова искам да пожелая  на всички да ни е Светъл Великдена – на нас, на семействата ни, на цяла България.

Прочетете също:

Международният фестивал „Шарено петле” отново отваря врати в Плевен (програма)

Шестото издание на Международния фестивал за куклено изкуство за всички възрасти „Шарено петле” ще се ...