14 март – Световен ден на съня

На 14 март отбелязваме Световния ден на съня. Той се чества от 2002 г. по инициатива на Световната асоциация за профилактика на съня, на Световния фонд за психично здраве и на Световната здравна организация.

Акцентите в отбелязването на Световния ден на съня имат за цел да информират обществеността, че проблемите със съня са глобална епидемия, която създава множество здравословни проблеми. Множество медицински изследвания доказват, че липсата на добър сън е причина за високо кръвно налягане, затлъстяване, диабет, белодробни болести и други.

Нарушеният сън води до влошена концентрация и се отразява негативно при дейности, изискващи прецизност и добра кондиция. Голяма част от катастрофите се причиняват при заспиване на водача зад волана, вследствие на непълноценен нощен сън.

Ако не спите поне по 7,5 часа на ден, рискувате да забавите метаболизма си, а това повишава рязко риска от напълняване. Дори 45 минути по-малко сън на ден забавят метаболизма с цели 6%. Следобедната дрямка, дори и за половин час само, пък има освежаващо действие както върху тялото, така и върху психиката.

Прекомерният сън също вреди на здравето, затова не е препоръчително да прекарваме в леглото твърде много време. Според учените повече от осем часа сън на нощ могат да навредят на сърдечносъдовата система и да увеличат риска от инсулт, сърдечна недостатъчност и инфаркт.

Всеки се нуждае от различна продължителност сън. Възрастните се нуждаят средно от 6-8 часа. Но не само продължителността на съня оказва влияние на тонуса ни, а и неговото качество. Понякога дори и да спим 8 часа, след като се събудим се чувстваме изморени, което се дължи на фактори като стрес и тревожност, прием на медикаменти, алкохол или тютюнопушене.

Ето някои любопитни факти, свързани със съня:
• Най-дългият документиран рекорд за липса на сън се равнява на 18 дни, 21 часа и 40 минути. Подложеният на експеримента споделил, че страдал от халюцинации, замъглено зрение, загуба на памет, пристъпи на параноя, проблеми с говора и с концентрацията.
• Когато спим дълбоко, дишането ни, нашата сърдечна честота и артериалното ни налягане достигат най-ниските си нива за деня.
• Обикновеният човек се събужда около шест пъти на нощ.
• Температурата на нашето тяло пада в ранните сутрешни часове, достига най-ниско ниво около 4 часа сутринта и след това се повишава отново точно преди изгрев слънце.
• Хората спят средно с три часа по-малко от останалите примати – шимпанзетата, павианите или маймуните резус спят по 10 часа.
• Тийнейджърите се нуждаят от толкова сън на денонощие, колкото и малките деца, тоест около 10 часа.
• Хората над 65 години се нуждаят от най-малко сън, около 6 часа.
• Според някои изследвания жените имат нужда от един час повече сън от мъжете
• Бебето в семейството обикновено лишава родителите си от между 400 и 750 часа сън през първата година.
• При средна продължителност на живота човек прекарва около 6 години сънувайки – т.е. повече от 2100 дни.
• Пет минути след като свърши сънят, половината от него се забравя. След 10 минути, 90% са загубени.
• Проучване сочи, че в сънищата на мъжете присъстват повече мъже, докато жените сънуват еднакво мъже и жени.
• Малките деца не могат да сънуват себе си. Те не участват в собствените си сънища, докато не достигнат възраст от 3-4 години.
• Нашето тяло по време на сън е парализирано (т.нар. сънна парализа), за да не повтаря движенията, ставащи в съня.