Днес се навършват 135 години от рождението на майстора на късия разказ Йордан Йовков. Роден на 9 ноември през 1880 г., Йовков преминава детските и юношеските години в родното си място Жеравна. Там, както и в Котел, той получава основното си образование . Завършва гимназия в София, където учителят му по литература – поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на писател и се оказва прав.
Йордан Йовков дебютира като поет през 1902 г., а първата си белетристична творба – „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“, Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г. Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“,“Песента на колелетата“ и повестта „Земляци“.
Когато отсъства от България – цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан”, „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ и романът „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
Големият български писател има 70 книги, преведени на над 25 езика, а отделни Йовкови творби – на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.