18 август – празнуваме Деня на миньора

Денят на миньора празнуваме на 18 август. Той се отбелязва официално от 1994 г. в деня на Успение на Св. Иван Рилски – покровител на миньорите. Празнуват и геолозите, и работниците от енергийно-суровинния отрасъл.
Преди повече от век, по предложение на пернишките въглекопачи, цар Фердинанд издава Указ, с който определя 18 август за ден, в който се чества професията на миньора, дава дан на уважение и преклонение пред неговия труд, посветен изцяло на хората, труд, който дава светлина, топлина, суровини за практикуването на много професии, суровини, без които днешното технологично ниво на човечеството би било немислимо. Определянето за патрон на българските миньори на Свети Иван Рилски не е случайно. Най-българският светец притежава характерните черти на професията на миньора: твърдост, воля, състрадание и човеколюбие. През 1994 г. с постановление на Министерския съвет, честването на празника бе възстановено.
Счита се, че първичното рударство е възникнало през енеолита и се развива през бронзовата епоха с усъвършенстването на добива на метали и тяхното приложение в бита. В периода между 7-мо и 5-то хилядолетие пр. Хр. е поставено началото на добива на мед, злато, калай, антимон, около 1-во хилядолетие пр. Хр. и на желязо.
Данни за експлоатация на нефт и въглища има през античността и средновековието. Находищата се разработват открито или чрез шахти, като още от 1-во хилядолетие пр. Хр. се прилага ръчно сондиране. Технологии за разработване на морското дъно (главно на шелфа) се въвеждат от 50-те години на 20 век.
В древността минни инструменти са каменни брадви и кремъчни кирки, по-късно – медни и бронзови, а от 1-во хилядолетие пр. Хр. – железни кирки и лопати. През античността се появяват първите минни машини.
Поради бързото и глобално разрастване на промишлеността множество находища са изчерпани. Търсят се начини за добив на руди от по-дълбоките земни недра и за по-широко използване на суровините от морското дъно.