Преди 99 години България преминава към Григорианския календар

В полунощ на 31 март срещу 1 април 1916 г. България преминава от Юлиансия към Григорианския календар. Така вместо 1 април настъпва 14 април 1916 г.

Източно-православните страни сравнително късно преминават към Григорианския календар – чак в началото на 20 век. Докато Испания, Португалия и Полша, които са били под властта на папа Григорий ХIII, който налага новия календар през 1582 г., го приемат веднага.  Тогава 4 октомври е последван от 15 октомври.  Франция минава към новия календар скоро след това, а Англия и протестантските страни – през 18 век.

Така за събитията, случили се до 4 октомври 1582 г. включително, има само един официален календар – Юлианския или така наречения „стар стил“,  и всички дати се запазват, без да се прави поправка. Датите от 5 до 14 октомври 1582 г. включително (10 пропуснати дни) не съществуват в Григорианския календар (по „нов стил“).

В Григорианския календар липсва още една дата – 29 февруари, но през определени години – 1700, 1800, 1900 и няма да съществува през 2100 г.

По правило годишнините и събитията  се празнуват по „нов стил“, дори и да са били отбелязани по стар стил.

Недостатъчно доброто познаване на календарите понякога води до грешки. През 1916 г., когато България преминава от стар към нов стил, необходимата поправка е от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г. обаче, необходимата поправка е от 12 дни, а понякога грешно се добавят 13.

Например избухването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (12 дни поправка). Рождената дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) също се отбелязва правилно като 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски, 6 февруари 1873 г. по стар стил традиционно се отбелязва грешно като 19 февруари, всъщност датата отговаря на 18 февруари по нов стил. Понякога не се отчита промяната на годините. Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. по стар стил. при промяната на датата по нов стил на 6 или (неправилно) 7 януари, често се запазва годината 1847, а всъщност би трябвало да се отбележи 1848 година.

Може да се допълни, че при смяната на календара, когато и да става, не се разместват дните от седмицата, а само датите от месеца, тоест четвъртък 4 октомври 1582 е последван от петък 15 октомври (Испания) и сряда 2 септември 1752 е последван от четвъртък 14 септември (Англия).

Православната църква в България продължава да следва Юлианския календар и след 1 април 1916 г.  Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския или, както се нарича, „поправения Юлиански“ календар със специално „Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква“ № 5953.

Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници – Възкресение Христово и свързаните с него – се изчисляват според Юлианския календар, т. е. по стар стил.