Лазаровден – основен обред с любовно-женитбен характер

Днес сме свикнали да свързваме лазаруването с малките момиченца, които седмица преди Великден посещават домовете на своите роднини, за да съберат яйца и да донесат здраве в дома на домакина. Това всъщност е български обичай, който по традиция се практикува на християнския празник Лазаровден, в събота преди Цветница, и в годините назад е бил основен обред с любовно-женитбен характер. За това как се провеждал обичая научихме малко повече от Миглена Николаева от отдел „Етнография“ на Регионалния исторически музей в Плевен.

Традиционно в лазаруването участват девойки над 16 години. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им обикновено е 6, като първите две се наричат “предни пеячки”, крайните – “задни пеячки”, а другите две – “шеталици”.

На самия ден лазарките се събират рано на уреченото място и запяват. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Домакинята ги посреща със сито с царевица.

В същността си това е обред, през които трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило. Момичетата, облечени задължително в невестини дрехи, ходят от къща на къща и пеят за женитба, любов, здраве и плодородие. Обичаят завършва на другата сутрин с ритуала „кумичене”, при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа, се обявява за кумица и останалите й отдават почит през цялата година. Другарките на кумицата спират да разговарят с нея и така до Великден.