Преди десет години на тази дата своя последен път пое великият български естраден певец и композитор Емил Димитров.
Плевенчанинът е роден на 23 декември 1940 г. в семейство на артисти-илюзионисти. Младият Емил се увлича по класическа музика и рисуване, дори е приет да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960 година. В същата година той дебютира като певец в концерт с водещ Коста Цонев и изпълнява своята авторска песен „Арлекино“, акомпанирайки си на акордеон. Това поставя началото на една дълга и успешна кариера като естраден изпълнител, музикант и композитор. Изнася концерти в почти всички европейски страни, като най-големи успехи има в бившия СССР и Франция.
През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове – „Моя страна, моя България“ , който по-късно става песен на столетието. Общо за целия си живот певецът издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени само в Русия. Емил Димитров става известен и във Франция, а песента „Моя страна, моя България“, под заглавието „Моника“, е записана на френски, немски, италиански и испански. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 70-те години. Емил Димитров пее на една сцена с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но той тъгува по родината и се завръща обратно в България.
През 2001 г. режисьорът Стилиян Иванов прави филм за Емил Димитров. Филмът, освен интервю с изпълнителя, включва и разкази на семейството на певеца, естрадната певица Алла Пугачова, както и Митко Щерев, Йорданка Христова, дует Ритон, проф. Александър Йосифов и още куп знаменитости и приятели на певеца. През 2011 г. Националната телевизия отвори своя Златен фонд и даде лентата на продуцентска къща “Додофилм” да я тиражира и разпространи – инициатива на семейството на певеца и плевенчани. 1500 копия на единствения документален филм за естрадната легенда Емил Димитров са дарени на музикалните училища, библиотеки и читалища в България.