Тази нощ преместваме стрелките с час напред

В нощта на събота срещу неделя се въвежда лятното часово време. Това ще стане точно в 3:00 часа на 29 март, информират от ГД „Национален център по метрология“ към Българския институт по метрология. Тогава часовниците се преместват с един час напред.

Въртенето на стрелките е официално въведено в Европа през 1976 г. по искане на Франция. Великобритания обаче е първата държава, която го прилага още през 1908 г. Целта била да се използва по-активно дневната светлина и да се икономиса ток. Смяната на времето е особено популярна в зоните с умерен климат, където светлата част на деня има големи колебания през различните сезони. От въвеждането на съвременното „лятно“ и „зимно“ часово време в началото на XX в., много страни превъртат часовника с час напред през пролетта и го връщат обратно назад с час през есента. Тази практика обаче минава за доста спорна и се обсъжда разпалено както от обикновените хора, така и от политиците по цял свят.

Според едните предимството на лятното часово време е свързано с допълнителния час дневна светлина следобед, защото работят до късно, правят тренировки вечер или трябва да се занимават с домакински задължения на открито – да косят тревата, да работят в градината, да поправят прозорци или покриви, да санират фасади и т.н. Други казват, че лятното часово време е свързано с намаляване на броя катастрофи по пътищата. Някои хора също смятат, че допълнителният час дневна светлина през следобеда дава на децата повече време за общуване с родители, които работят или учат през деня. Според поддръжниците на лятното време, то дава на семействата повече време за социализиране или хранене навън заедно.Естествено, има и аргументи, че лятното часово време намалява потреблението на електричество и насърчава енергийната ефективност. Медии и политици упорито повтарят, че допълнителният час следобед намалява спиранията на тока и други откази на електрическата система, които се случват най-често вечер, при голямо натоварване.

Разбира се, има и хора, които са категорично против смяната на часовото време. Така например се смята, че удълженото лятно часово време в някои части на Австралия и Нова Зеландия създава проблеми с мобилните телефони, компютрите и други електронни устройства, решавани чрез ръчното им пренастройване или софтуерни ъпдейти. Русия също предизвика умерен хаос сред производителите на електроника с противоречивите решения да прекрати смяната на лятното и зимното часово време, фиксирайки за постоянно лятното време, а в момента в страната се разглежда законопроект, според който да се премине за постоянно към зимно такова.

В страни като Ирак пък има хора, които вярват, че животът е по-лесен без лятно часово време, което намалява объркването и притесненията за гражданите, свързани с промени на графици и приготвянето на храна. Фермерски групи също отстояват позиции срещу лятното часово време, твърдейки, че то има сериозен негативен ефект върху свързаните със земеделието семейства, компании и общности. Има и такива, които изразяват опасения за здравето на хората, свързани със смяната на часовниците, свързани най вече с „пренастройването“ на биологичния им часовник.

У нас тази практика е въведена през 1979 г. с постановление на Министерския съвет. Според него тогава на 1 април часовниците се коригират с един час напред, а на 1 октомври – с един час назад. От 1997 г. вече сменяме времето рано сутринта в последната неделя на март и в последната на октомври.Независимо от всички аргументи „за“ и „против“, България засега си остава стабилен привърженик на завъртането на часовника през пролетта и есента и не е спряла да го прави от 1979 г. насам.

Връщането към астрономическото часово време ще бъде в 4:00 часа на 25 октомври 2015 г., когато ще върнем часовниците с един час назад.