Център за обслужване на граждани , но не и за инвалиди

Вече повече от два месеца Центърът за обслужване на граждани до входа на зала „Катя Попова” в Плевен  е абсолютно недостъпен за инвалиди.  Причината – големият ремонт на централната пешеходна зона. Но това едва ли може да послужи като оправдание за недомислието, което блокира достъпа на хора с инвалидни колички до Центъра и го направи почти недостъпен за тези, които имат проблем с придвижването.

За да не бъдем упрекнати в заяждане /въпреки да съм категорична, че няма основание за подобен упрек/ ще кажа, че само преди няколко дни станах свидетел на това как млада жена в инвалидна количка беше стигнала до входа на ДКЦ ІІ, който е буквално на една ръка разстояние от Центъра за обслужване на граждани, но 4-5 стъпала го отдалечаваха на светлинни години от нея. Почти през сълзи тя питаше как може да стигне до него, за да  подаде молба, което трябва да направи лично. Със съчувствие хората й обясняваха, че откъдето и да обиколи, все ще се натъкне на непреодолимите за нея стълби.

Двама мъже намериха разрешението – без да се колебаят предложиха да пренесат момичето с количката до входа на Центъра.  То отказа, притеснено, че после не знае дали ще се намери някой да я пренесе обратно.

Вярвам всеки разбира, че не става дума за заяждане, а за това, че явно никой не се е замислил, че не е важно само да има рампа за инвалиди до обществените сгради, а тя да бъде и достъпна.Дори по време на ремонти!

Ако  това недоразумение беше само за няколко дни, можеше и да не го поставяме като проблем. Но то продължава месеци и ще продължи още месеци, колко – не е съвсем ясно.

Може и само на един човек в инвалидна количка през това време да се наложи да посети този Център за обслужване на граждани, но за него това е 100 процента непреодолим проблем. Защо? Защото продължаваме да нямаме сетива за нуждите на тези хора!