Празнуваме Лазарица!

Днес празнуваме Лазарица. Лазаровден е с подвижна дата и се отбелязва в събота, една седмица преди Великден. Православната църква почита възкръсването на Лазар. Евангелието от Йоан разказва как Христос възкресил умрелия Лазар, брат на Мария и Марта, на четвъртия ден от неговата смърт. Той живял още 30 години като спазвал строг пост и бил избран за пръв епископ на град Китион на остров Кипър.

В българската традиция празникът е наричан Лазарица, Лазар, Лазарска събота. Празнува се в чест на нивите, пасищата и гората. Обичаите на Лазаровден са жизнерадостни и поетични, свързани с пролетното събуждане на природата, с надеждите и мечтите за благоденствие и задомяване на момите.

Още са живи старинните обичаи лазаруване и боенек, които се изпълняват на този ден. Лазаруването е общобългарски обичай, който в тракийската и родопската област се изпълнява в две последователни съботи. През първата събота, наричана Малък Лазар, лазаруват малки момичета, а през втората, позната като Голям Лазар – девойки на възраст за женене.

Участничките в обичая се наричат лазарки. Вярва се, че момиче, което не е лазарувало, не може да се момее. Всяко девойче може само веднъж да бъде лазарка.

В ранно утро на Лазарица из селото тръгват лазарките, закичени със свежи цветя по главите, облечени в нови, чисти носии, в които задължително трябва да има елемент от невестинска премяна. Те са разделени на чети, като всяка се състои от по четири пеячки и две шеталици и се предвождат от кумица, която е най-голямата и най-порядъчната мома в селото.

Лазарките обикалят всички къщи в селото, като във всеки двор изпълняват специални обредни песни, посветени на отделните членове от семейството. Специални песни има и за овчар, за свещеник, за терзия, като най-много са за момите в къщата.

Ако стопаните имат кошери, лазарките пеят и за пчелите. Докато пеячките пеят, шеталиците, под съпровода на песните, играят ритуалния лазарски танц боеник, буенек – несключено, много буйно хоро. То се играе за берекет и за здраве. Лазарките подскачат високо и тропат с крака, за да растат високо житата и да се плоди добитъкът. При танца размахват пред себе си бели лазарски кърпи.

Стопаните даряват момичетата с бели яйца, които една от тях събира в кошничка. Лазарките се очакват с голяма радост от стопаните. Вярва се, че къща, в която са пели и играли лазарките, ще бъде честита и домочадието ще се радва на здраве и дълъг живот. Лазарките не влизат само в дом, в който е починал човек и още не е изминала една година от погребението му.

Имен ден празнуват Лазар и Лазара.