На Васильовден в Буковлък

На един от най-тачените от ромите празник – Васильовден, репортер на infopleven.com беше за кратко на гости на две големи ромски фамилии в Буковлък.  Най-напред отвори дома си Тодор Николов, известен на местните като Тото Касапина. Около масата се е събрала почти цялата му рода. Василица за нас е голям празник, казва Тото, след като ни настани на най-удобните места около масата. А тя е отрупана – има и пълнена кокошка, има и пуйка, която е вариант на традиционния за Васильовден петел. Обезателно на масата в този ден има пълнени чушки и сърми, баклава, пита, баница с късмети, обяснява Тото.  Ромите нямат обичай да слагат дрянови клонки за късмет. Слагаме пара, така правеше дядо ми, така правя и аз, разказа домакинът. Когато дядо му бил жив, забождал парата на прага, за да има берект в къщата и всеки, който премине през прага да има късмет. Сега Тото въвел по-съвременна традиция – късметлията задължително пази парата в портмонето си.

Едно време нашите родители много са уважавали традициите и аз продължавам наследеното от тях, казва Тото и допълва, че преди години на този ден се събирали много повече хора, но през последните години става все по-трудно,  защото недостигат средства и роднините му от други градове все по-трудно пътуват.

Но къщата му пак е пълна. Най-важен в този ден е кръстника. По традиция той носи кълка от неговия васильовски петел, а като си тръгва домакинята ще му даде да си отнесе от всичко, което е сложила на масата за празничната вечер и задължително кълка от техния петел.

В която къща да влезеш на Васильвден, навсякъде са подредили богата трапеза, допълва Тото.

В първия ден на тяхната Нова година той си пожела преди всичко живот и здраве за него, семейството и за всички, а на кръстниците си пожела да имат второ детенце и то да е момченце.

Тото има три деца и трите ходят на училище. Най-голямата му дъщеря е в 11 клас и учи в ПГ по облекло в Плевен, другата му дъщеря е в 4 клас,  а най-малкият – Майкъл, е в във втори клас.

Това е семейство за пример, добавя кметът на Буковлък  Росен Русанов, който ни  е водач в празничната вечер.

На изпращане Тото и роднините му с удоволстгвие позират пред декоративния геран в двора на къщата му. Направил го е негов братовчед.  А до герана е черешовото топче. Оказва се, че е действащо, а не само за украса. Когато има ностроение Тото гърми с него, а роднините му се шегуват, че е за онези, които са го ядосали.

От дома на Тото отиваме на гости на голямата фамилия на 62-годишния Русан Иванов. Посреща ни силна музика и изпълнения на живо. Когато влизаме всички посрещат с ръкопляскания кмета Русанов и специално за него запяват любимата му песен „Йовано, Йованке”.  Около масата са се събрали поне 20 човека, има гости чак от Етрополе. Тук разговора се завърта около полотиката, но бързо се връща на празничните теми. Русан има четири деца – двамата му сина живеят при него със семействата си, а двете му дъщери живеят на друго място. Стопанинът се гордее, че още работи и че никой от къщата му не е на социални помощи. Щастлив е с 12 внуци и 39 правнуци. Но добавя, че вече по-младите роми не искат да имат много деца.  Синовете му – Иван и Мариян, са доволни, че и на този Васильовден са събрали около трапезата си много роднини и приятели. На Васильовден задължително се иска прошка  от по-възрастните, от кръстниците, разказват те. И по традиция не пускат госта си, преди да е хапнал от празничната трапеза и задължително го изпращат с малък дар, за да е пълна и богата годината – на госта и тяхната.