Ромите празнуват Банго Васил

Банго Васил/Васили/Василий, също Васильовден или Василица, е най-големият празник на циганите в България. Това е циганската Нова година, която се посреща на 13 януари, а празненствата продължават на 14 и 15 януари..
Тази вечер цялото семейство се събира вкъщи. Стопанката готви птица с ориз или с кисело зеле и, докато я приготвя, мълчи. Правят и сарми. Във всяка къща се точат баници, баклави. Младите жени чистят къщата и лъскат съдовете – всичко трябва да блести от чистота.
Когато всичко е готово, слагат трапезата на пода в средата на стаята и нареждат хляба и гозбите. Запалват свещи и по-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка от тях. Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Чак тогава сядат около трапезата. Ядат, пият, играят и се веселят.
Посред нощ пристига Банго Васил (в превод: Куция Васил), който е пътувал 3 дни и се е борил големи трудности по пътя. Затова е ранен, брадясал, уморен. Той е обикновено едър, гласовит, сръчен и щедър. Има добра дума за всеки, пожелава късмет и здраве, щастие на възрастните, а на децата раздава подаръци.
На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет, плодородие. Вярва се, че от тяхната благословия и „лек крак“ зависят щастието и късметът.