Магията на Бъдни вечер е в топлината на единението и позитивизма

Бъдни вечер – свята, празнична, древна, съвременна, мост през времената. Светъл празник, който ще пребъде, заради позитивните и вечни човешки ценности – семейството, единението, добрите мисли и благопожелания към най-близкото обкръжение и всичко наоколо. Празникът е изтъкан от символи и ритуали, които като в кутия със съкровища пазят духовността ни. Огънят пък, който неотменно присъства на този ден, не бива да угасва, за да гори животът цяла година.

Бъдни вечер е посветена на дома, в който се събират живите, но присъстват неизменно и мъртвите предци от рода. Семейството е заедно, защото моментът е критичен според народните вярвания. Фолклористите обясняват, че в тази извънредна нощ се отваря тунел между световете – горния и долния. Близките са заедно, за да преодолеят кризата и да съхранят реда такъв, какъвто го познават. По тази причина от трапезата не се става.

Традицията изисква преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата да запали специален пън в огнището, наречен бъдник, като нарича за здраве и берекет. Дървото обикновено е крушово, дъбово или буково и не бива да угасва цяла нощ. В предварително издълбана в него дупка се сипват червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Обичаят е отглас от старите славянски вярвания.

Всички знаят, че на Бъдни вечер трапезата трябва да е отрупана с нечетен брой ястия – 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите са постни. Основните са зелеви или лозови сарми, пълнени чушки – с ориз или боб, ошаф, варено жито, булгур, туршии, лук, чесън, мед,орехи, вино. Сред коледните ястия са тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка. Храната се поставя върху слама, напомняща Витлеемските ясли, в които Дева Мария е родила Исус Христос.

Народните вярвания изискват в четирите ъгъла на стаята да се постави по един орех, за да се осветят четирите краища на света.

Вечерята започва рано, след като най-възрастният мъж в семейството прекади трапезата, както и всички помещения на дома, за да бъдат изгонени лошите сили.

Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. Той се разчупва отново от най-възрастният член на семейството, който призовава Бог на вечеря. Първото парче се оставя под иконата на Богородица. Момите слагат залък от погачата под възглавниците си, за да им се  присъни женихът им.

Всички около трапезата вземат орех и го чупят – ако е пълен, ще са здрави през цялата година.

По време на вечеря никой не бива да става от масата, а трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Когато всички заспят, покойниците от рода  идват на вечеря, гласят още традиционните вярвания.