Плевенчанката Миглена Мартинова рисува миниатюри върху камъни в Кипър

Плевенчанката Миглена Мартинова рисува миниатюри върху камъни в Кипър, град Кирения. Оригиналната идея й хрумва случайно. Първоначално събира интересни камъни от няколко безлюдни плажове. В последствие си спомня за детството, в което четките и боите присъстват постоянно, тъй като баща й е художникът Тошко Мартинов. Водена от тази асоциация, талантливата плевенчанка започва да рисува. Съпругът й разчертава миниатюрите, а тя ги оцветява. Резултатът са прекрасни и въздействащи произведения на изкуството. Всичко става много бавно – понякога стои приведена над камъка по 9 часа, но удоволствието след това е огромно.

Миглена е известна с успешната си кариера на модел, която тръгва от плевенска сцена и школата на Георги Ангелов. Безспорните й качества я изстрелват бързо на престижните световни модни сцени, на които дефилира години. „С моделството приключих окончателно още преди около 11 години, когато започнах да уча психология. То никога не е било нещото, с което съм имала за цел да се самоидентифицирам или развивам, а по-скоро случайна възможност, от която за кратко се възползвах в тинейджърските години”, сподели тя.

Дълги години със съпруга си живее в огромния, забързан и комерсиален Истанбул и преди около 4 години след една лятна почивка решават да се установят в Кипър. Там дните са типично островни – „сиеста“ през по-голямата част, ежедневието е лежерно, хората – спокойни и ведри, времето е предимно топло. „Животът на остров като този връща или доближава човек до същинските, истинските неща”, обяснява Миглена. Дори само близостта с природата дава много – там всеки ден има възможността да наблюдава уникалните шедьоври на небето или морските брегове, чудните форми на планинската верига, която се издига зад крайбрежното градче.

За около година и половина със съпруга си тя се впуска в ново занимание – откриват ресторант за рибни деликатеси, което се оказа интересно, но не толкова успешно. В момента работят върху няколко проекта в интернет, а през свободното си време творят.

Къде е в целия пъзел психологията? Миглена има ясно концепция и по този въпрос. „След като завърших магистратурата по психология, бях се амбицирала много да започна някаква практика, даже ходих година и половина в университет, за да науча езика на академично ниво. Но в последствие промените в живота ни ме накараха да отложа малко реализацията си в тази област. Най-вече заради разбирането си, че е необходимо да натрупам още житейски опит, зрялост. Вярвам, че за всяко нещо си има време. Някакси ми е трудно да възприема психолози, които вчера са се дипломирали, без особен житейски опит и лично усъвършенстване, на другия ден да имат дързостта да си сложат табелка с името си на един кабинет и да експериментират със съдбите и дилемите на хората”, споделя тя. И докато се почувства готова да помага на себеподобните си, ще продължава да твори и да се самоусъвършенства.

                                              Миглена сега….

                                               ….. и преди.