Едно талантливо и борбено момче търси помощ, за да проходи отново

Казвам се Александър Алексиев и съм едно младо, талантливо и борбено момче – така започва писмото на 23-годишния младеж от Бяла черква, което получихме на редакционната си поща преди ден. И следва голямото „НО”, след което Александър разказва за нелепия инцидент преобърнал напълно живота му и този на близките му, приковавайки го към инвалидната количка. Случило се на 20 юли 20011 г. – катастрофа с мотор на път за Велико Търново. След която идва страшното – счупени 7-и и 8-и гръбначен прешлен и притиснат гръбначен мозък, операция …. И инвалидната количка.

Вече повече от две години младият човек, който имал мечти, учел в Русенския университет „Ангел Кънчев“  специалност „Компютърни системи и технологии“, е затворен между четири стени в къщата на една улица в Бяла черква. С 95% инвалидност. И постоянна нужда от чужда помощ. Опора са майка му Татяна и възрастната му баба Елена, която е неотлъчно до него. Бащата на момчето е починал отдавна.

Преди катастрофата аз се грижех  за семейството – работех и учех висшето си образование, но след този инцидент всички тия неща останаха само мечта и ги гледам от инвалидна количка, продължава разказа си Александър.

Лекарите му дават надежда, че може да проходи отново, но за това са нужни скъпоструващо лечение и ежедневна рехабилитация. “Единственото, за което мечтая, е да проходя отново, да мога да уча, да завърша, да имам работа и да мога да излизам с приятели. Проучих вариантите за лечение в чужбина и изпратих всички документи и епикризи в болници в Гърция, Германия и Швейцария. Спрях се на една клиника в Солун, тъй като там офертата е най-евтина, и сега се опитвам да намеря нужните средства“, споделя Александър.

Но дори и тази по-ниска сума – 20 000 евро за присаждане на стволови клетки, е непосилна за семейството му.

Борбеният дух на Александър и силната му вяра, че отново ще се изправи на крака, му дават сили да започне нова битка – за намиране на необходимата сума за трансплантацията. Тя е непосилна за мен и семейството ми, но вярвам, че с добрината на хората и с подкрепата на близки и приятели ще успея да събера парите за лечението ми, каза Александър, когато се чухме по телефона.

Преди около месец той е направил страница във Фейсбук „Да помогнем на Александър”. Когато получил офертата от болницата в Солун в средата на месец юли, много се надявал, че до края на годината ще може да плати лечението си. Надежда не е изгубил, затова и създал страницата във Фейсбук. И упорито търси други начини за подкрепа.

В момента единствените доходи на семейството е инвалидната пенсия на момчето, която е 200 лв. Наскоро майка му е назначена на работа на половин ден и парите рязко намаляват. А Александър няма право на право помощ дори за отопление, тъй като не живее сам и майка му работи. Заради оскъдните средства той не може да прави ежедневна рехабилитация, а се е ограничил до два пъти седмично. Хубаво е поне, че вече може да излиза в двора пред къщата, след като успели някак да направят рампа.

Който иска да помогне  може да влезе в страницата във Фейсбук „Да помогнем на Александър” и да се запознае с всички документи и епикризи.

Откритата сметка за банков превод е:
Александър Стефанов Алексиев
BIC: UNCRBGSF, IBAN: BG14UNCR70001520708491 в „УниКредит Булбанк“.

Телефонът на Сашо е 0883 605 624. Можете да се свържете с него и във Фейсбук на адрес:

https://www.facebook.com/aleksandarstefanov89

или на Фейсбук страницата

https://www.facebook.com/dapomognemnaaleksandar