Приветстваме ви с великолепната, блестяща и искряща, най-българска изложба на Иван Милев. С тези думи откри първата за сезона експозиция в ХГ”Илия Бешков”Антония Караиванова, главен уредник в галерията. Експозицията е плод на доброто сътрудничество между художествените галерии в Казанлък (33 творби от собствения й фонд), Стара Загора (единствена работа от постоянната експозиция – „Безсъница“ (1920), Софийската градска галерия (8 творби от постоянната експозиция), и ХГ „Д. Добрович” – Сливен (3 творби).
Изложбата включва общо 46 творби, с които България отбелязвна рождението на своя велик художник, поет и родолюбец Иван Милев (1897-1927). В Плевен са показани разнообразни творби – рисунка, темпера, акварел и стенопис. Милев е живял твърде кратко, но създава шедьоври в българското изобразително изкуство. Караиванова посочи, че много от историографите и изкуствоведите спорят дали би оставил още по-вълнуващо творчество, ако беше преживял 30-те години на миналия век. Но всички те са единодушни, че няма по-български, по-приказен автор, няма по-голяма легенда, по-голяма магия и по-нестихваща мистерия от Иван Милев.
Спорят и за това дали е преди Владимир Димитров – Майстора, или е наравно с него, кой от двамата е първи в движението „Родно изкуство“, един от съучредителите на което е Иван Милев. Движението е създадено през 1926 г. и се смята за най-чистото и най-истинското в българското изкуство. Създателите му обясняват, че след Първата световна война ние просто трябва да се върнем към корените си – не да маниерничим и да търсим чужди стилове, а да се върнем към митовете, легендите, към песните на майките от българското село, към овчарите и гадуларите, към онзи призрачен живот, тъжен и беден, който е водил и самият Иван Милев в ранното си детство. За краткия си творечски и житейски път той създава фантастична колекция от творби, които са гордост за страната ни. Много от творбите му са зад граница – в САЩ, например, притежание на семейство Хитрови.
Иван Милев е не само художник – той е и сценограф. Веднага след дипломирането му се сбъдва огромната му мечта да стане главен художник на Народния театър и това се случва през октомври 1926 г. За съжаление е съвсем за кратко, тъй като през януари 1927 умира, ненавършил 30 години. Милев работи и е приятел с изтъкнати имена на нашето изкуство, каквито са Илия Бешков, Никола Фурнаджиев, Константин Кисимов, Владимир Трендафилов, с много творци от българския театрален, литературен живот и българското изобразително изкуство. Иван Милев остава в българското изобразително изкуство с народните песни, любовта към магията, към вярата, задушниците, историята, пейзажа, изтъкна в живото си есе за автора Караиванова.
„Той заразява българското изкуство с онази магия, която търсим до ден днешен. Още преди да го приемат в Художествената академия той идва само с едни картини в София и с огромното самочувствие, че ще успее. Живее бедно в схлупен павилион в Борисовата градина. За голямото изкуство го откриват Чавдар Мутафов и Гео Милев“, добави тя.
Изложбата ще остане в Плевен до 15 октомври.