Като не чистим, поне да не цапаме

Десетина човека, наети по програмата за временна заетост, чистят втора седмица коритото на река Тученица, която минава през Плевен. Повечето от мъжете са от Буковлък, но не за първи път извършват тежката работа.

А че е тежка, няма съмнение. Обути и облечени кой с каквото има, те газят избуялите гъсти храсти и треви в компанията на дълги над метър змии и едри като котки плъхове. „Няма как, не е приятно, но е работа. Нали затова ни плащат. Но по-лошото е, че след като съберем и извадим боклуците от коритото, на другата сутрин ги намираме отново във водата”, разказва един от мъжете. Той не може да си обясни защо всички негодуваме от това, че не е достатъчно чисто, критикуваме, че не се поддържа, а в същото време сами правим буквално мизерия покрай нас. „Ето ги контейнерите за смет, ей там. А сутринта намерих на изчистеното изхвърлена найлонова торба с развалена диня в нея и празна кофичка от кисело мляко. Не можаха ли да ги изхвърлят в кофата, ами направо мятат в барата? Вижда се, че е изчистено, просто се иска да пазим повече”, казва още мъжът.

А на въпрос защо разчистват сега и не е ли вече късно, друг от работниците си спомни, че миналата година първото чистене на коритото на Тученица са правили още през месец май, през юли са почиствали отново, но за втори път. „Не трябваше да се бавят толкова, сега е много по-трудно, всичката растителност е пораснала, а и след дъждовете може и зарази да има. Но няма как, трябва да се работи”, обясни мъжът.

Пожелаваме им лека работа, а те се усмихват и обръщат гръб при опит да снимаме лицата им – мръсни били, не са за фотограф. Затова пък на снимките можете да видите разликата между изчистената и обраслата и с боклуци река.

Чисто или мръсно в центъра на Плевен и навсякъде около нас – и решението, и изпълнението зависи от нас.