Мария Лилова разкри плевенската следа в Априлското въстание и участието на плевенчани в Ботевата чета и революционната организация

Уредникът в отдел „История на България 15.–19. век“ в Регионалния исторически музей (РИМ) – Плевен Мария Лилова представи плевенската следа в събитията около Априлското въстание. Това стана в Националния пресклуб на БТА в Плевен по повод представянето на списание ЛИК, посветено на 150 години от избухването на въстанието, съобщава БТА.

По думите на Лилова Плевен е бил включен в Първи (Търновски) революционен окръг. Въпреки че в самия град не избухва масов бунт заради засиления турски гарнизон и превантивните арести след Арабаконашкия обир, плевенчани се включват в чети, действащи в други райони. Тя подчерта, че участието на Плевен в националноосвободителните действия се свързва с личности, оставили следа както в Ботевата чета, така и в ръководството на революционната организация.

Сред посочените от Лилова имена е Хаджи Бенчо Николов – един от по-възрастните Ботеви четници, роден в Плевен на 18 октомври 1836 г. Той произхожда от заможно занаятчийско семейство и често пътува до Румъния, а през 60-те години се установява в Турну Мъгуреле, където отваря дюкян за шиене и продажба на кожуси. В емиграция се сближава с плевенския търговец и революционен деец Данаил Попов – приятел на Христо Ботев и близък съратник на Васил Левски. Хаджи Бенчо е сред 25-те четници, присъединили се към Ботевата чета от Турну Мъгуреле. Участва в сражението при Милин камък на 18/30 май, където е ранен, а поради липса на последваща информация се предполага, че е сред четниците с неуточнена съдба.

Лилова разказа и за Прокопи Дянков – четник в Ботевата чета, който по-късно се установява в Плевен. Той е роден в Свищов на 19 февруари 1851 г., учи в Русия и в Одеса се запознава с Христо Ботев. През 1875 г. емигрира в Румъния, където отново се среща с Ботев и се включва в освободителното движение, като в четата е десятник. На 16 май се качва на парахода „Радецки“ при Бекет и участва в сраженията до разпокъсването на четата след битката при Лютиброд. След разгрома е заловен след предателство и става подсъдим по първия русенски процес, където е осъден на доживотна каторга в крепостта Акия (днешен Израел). След Освобождението живее в Плевен от 1889 г., създава семейство и участва в първата комисия за установяване лобното място на Христо Ботев. Умира на 22 юли 1927 г. в Плевен.

Сред революционерите, свързани с Плевен, Лилова открои и Стоян Заимов. Той участва в изграждането на революционни структури още в началото на 70-те години на XIX век, осъден е на заточение в Диарбекир, успява да избяга и в Румъния се включва в средите около Любен Каравелов и Христо Ботев. На 12 август 1875 г. е избран за член на обновения Български революционен централен комитет, който взема решение за въстание и му възлага план за подпалване на Цариград с цел улесняване на замисленото Старозагорско въстание, като първи помощник е Георги Бенковски.

По-късно Заимов е сред основателите на Гюргевския революционен комитет и е определен за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. Той разработва устав, подпомага финансирането на други окръзи и в периода януари–май 1876 г. агитира в редица населени места, сред които Оряхово, Лом, Берковица, Бяла Слатина, Плевен, Орхание и София, но отказва да вдига Врачанския окръг на бунт. След потушаването на въстанието е заловен и осъден на смърт, като присъдата е заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д’Акр (днес Акра/Акия, Израел). Освободен е по общата амнистия след Санстефанския мирен договор и се завръща в България.

В по-късните години Заимов оглавява комитет „Цар Освободител Александър II“, който работи за набиране на средства за паметник на руския император и дом за ветерани, поборници и опълченци. В периода 1903–1907 г. комитетът реализира изграждането на паметника на Цар Освободител в София, Параклис-мавзолея и Скобелевия парк в Плевен, както и превръщането в музеи на ключови сгради, свързани с Руско-турската война, в Плевен и други населени места. От 1908 г. до смъртта си през 1932 г. Стоян Заимов живее и работи в Плевен като директор на Управлението на военно-историческите къщи музеи и паметници, допълва БТА.