Селски кмет изяснява спорни дати в битието на Анастасия Димитрова

Валентин Пелов е кмет на село Победа, бивш служител на МВР. А от миналата година – и богослов. Тогава завършва специалност Теология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и като всеки студент пише дипломна работа – книгата „Врачански епископ Агапий и монахиня Анна (Анастасия Димитрова) – дейци на църковно – просветното дело в Плевен през ХІХ век”. Преподавателите му я харесали и поощрили Пелов да я издаде като книга за широка аудитория. Което и той направи като представи творбата си пред журналисти, научни работници, библиотечни и читалищни дейци.

Идеята за темата хрумва на кмета през 2011 год., когато СОУ „Анастасия Димитрова” в Плевен празнува 170 години от създаването си. Авторът обаче се впечатлил от това, че на паметната плоча до Регионалната библиотека в Плевен има разминаване в датите с тези на паметника пред самото училище – в годините на смъртта на Анастасия Димитрова. На едната е 1894 год., а на другата – 1898 год. Той се запитал и защо гимназията празнува 170 години при положение, че в историите пише, че училището е открито през 1840 год.? И така Пелов започва да издирва различна литература и достоверни източници. Работил е главно чрез съпоставка с научна литература, която е налична в библиотеките в Плевен, София, Враца, за да конкретизира разминаванията в датировките и да сподели мнението си.

Разковничето за разликата в датировката – дали през 1840 или 1841 год. Анастасия Димитрова основава първото светско училище за момичета открива историкът акад. Иван Снегаров, е категоричен кметът на Победа. През 1959 год. акад. Снегаров превежда 17 писма от запазената кореспонденция на Райно Попович между Врачанския епископ Агапий, който е благодетел на Анастасия Димитрова, и Райно Попович. В 10 от тях те пишат точно по този въпрос. В две от писмата пък е указано категорично, че през септември 1841 год. Анастасия се връща от Калоферския манастир и основава училището. „Освен Псалтира, Часослов и т.н., тя наистина за пръв път преподава и чисто светски дисциплини като аритметика, география, история. За мен най-основното е и това, че тя прилага взаимоучителната метода, която вече се е прилагала и в Априловското училище в Габрово. И това са показателите, че обучението вече придобива светски характер”, обясни Валентин Пелов.

Той разказа и че според изворите, с които е работил, през 1894 год. Анастасия Димитрова заминава за Ерусалим и се замонашва в руски манастир. На 10 декември 1896 год. пише писмо до тогавашния кмет на Плевен, в което разказва битието си. На базата на нейното писмо анонимен автор, подписал се като Ю. И., публикува в пловдивско издание «Светлина» през януари 1897 год. статия за житието на монахиня Анна. Тогава именно е публикувана и единствената дошла до нас снимка на просветителката. Автентичното писмо го няма, но има 2 реконструкции на въпросното списание, уточни кметът-богослов. Затова той изказа и категоричното си мнение, че Анастасия Димитрова е починала през март 1898 год., а не както се среща на някои места – през 1894 год.