Кирил Мескин: Скулптурата не е за млади хора – тя изисква опит, философия и задължително – хъс

На 23 май скулпторът проф. Кирил Мескин навърши 70 години. По този повод на 24 май  той беше отличен с грамота от Община Плевен за принос в развитието на културата. А ден по-късно в родното му село Асеново беше организирано тържествено честване на годишнината му с откриване на фотоизложба на негови творби и прожекция на биографичен филм.

Кирил Мескин е завършил скулптура през 1970 г. във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” и от следващата година започват редовните му участия в организираните от СБХ национални и регионални изложби. През 1994 г. получава наградата за скулптура на СБХ, през 2002 г. голямата награда от Първото биенале на малките форми – Плевен. Той е участвал в изложби в Белгия, Канада, Русия, Чехия, Германия, Франция. Има самостоятелни изложби в София, Плевен, Орешак, Асеново, Хатинген, Дюсердорф, Оберхаузен. Негови творби притежават почти всички галерии в страната, както частни колекции у нас и в чужбина.

През 2000 г. прави дарение своята композиция Мадона на Катедралата в Есен, Германия, а през 2002 г. на Евангелистката църква в град Хатинген дарява пластичната композиция „Спиралата на живота”. Дело на Мескин, и също дарение, е и скулптурата на „Дева Мария от Фатима” в едноименната католическа църква в Плевен. Кирил Мескин продължава да работи и нехае за броя на годините, дори казва, че за един скулптор те са условие за по-добра работа.

– Един от най-великите съвременни скулптори – Константин Бранкуши е казал, че скултурата не е за млади хора. Защото тя изисква повече опит, философия. Аз също усещам, че навлизайки в годините, натрупването на опит и познания се отразява върху творчеството. Другото важно нещо е, че за една творба трябва енергия, хъс. Трябва да заразиш публиката с енергията, която си вложил в творбата си. Иначе става като при стихоплетците – редят рими, но го няма хъсът на истинския поет.

– А взискателността и критичността не стават ли по-големи с напредване на времето?

– Що се отнася до критичност и взискателност – това е на 100% така. В изкуството с възрастта човек става по-критичен. Видял е повече неща, аз например обиколих много места по света и съм видял какво се прави там. Но в същото време е важно човек да намери своята ниша, да заеме своето място. Авторът трябва да е автентичен и единствен.

– Удовлетворен ли сте от вашата ниша, която сте заел?

– Да, категорично. Но не мога да кажа, че се чувствам удобно. Успокоиш ли се, това означава да заспиш. А творецът, както спортистът например, непрекъснато трябва да защитава позицията си. Към каквото и да посегна, не мога да го направя ей така, просто да отбия номера. С прецизност и точност подхождам към всяко нещо, с което се захващам и затова влияние вероятно имат и годините.

– Кои са нещата, с които се гордеете, правят ви щастлив, кое е онова, чието създаване сте изстрадал и сега е драго на душата ви, когато го виждате реализирано?

– В живота има и черно, и бяло, но аз предпочитам да говоря за приятните преживявания. Едно от първите ми хубави преживявания е когато завърших  и се явих с моя работа на конкурс в Градската градина в Плевен. Тогава член на журито беше Величко Минеков – едно голямо име в българската скуптура. След журирането той дойде при мен, потупа ме по рамото и каза: „Браво, мойто момче”. Няма да го забравя този момент!  Поникнаха ми крила.

Друг приятен спомен е от изложба в Ястребино. Бях млад, нямах опит, но въпреки това избрах да направя една работа от най-твърдия материал – от кремък. Направих едно портретче, сложих му заглавие „Неизживяно детство” и не само, че го приеха в изложбата, но го купиха от Националната художествена галерия и това е първата ми работа там.

След това се занизаха много други хубави събития. Едно от духовните ми преживявания е по време на пътуванията ми в Германия. В катедралата в град Есен се намира първата мобилна скулптура в готическата архитектура. Това е златната Мадона, правена през 990 г. През 1990 г. аз подарих на катедралата моя Мадона, която е монтирана на специална стена от 7 век. При освещаването на скултурата беше казано, че съм хвърлил мост през времето от 1 000 г.

В Белгия живее един от най-големите колекционери на българска скулптура – Юго Вутен. Той направи скулптурен парк и там има една моя голяма работа – пет тона, и няколко по-малки. Той направи и арт център, в който е събрал автори от цял свят и също има мои работи.

В Япония също има мои работи, две от които са в Музея на камъка.

Едно от първите ми големи неща в Плевен е фризът на Панорамата – 600 кв.м пластика. Паметният знак за обявяването на Независимостта на България пред входа на Драматичния театър също е мое дело. Скулптурата пред Регионалната библиотека – също е моя, макар и по-различна като стил. Тя всъщност е дарение от мен и от побратимения с Плевен град Шарлотсвил.

– Проф. Мескин, доскоро преподавахте във Великотърновския университет, наследиха ли ви ваши студенти?

– Приемственост има. Ето съвсем наскоро мой студент Атанас Пеев спечели награда за скулптура от Националната художествена изложба в Разград. Това е голям успех за мен, това е радостта!

– И двете дъщери…

– И трите внучки най-вече – три кукли. Това е, какво повече да иска човек – деца, внуци и радост от професията.