– Г-жо Кинова, какво повелява българската традиция по време на Страстната седмица?
– Страстната седмица в традиционната българска кулутура се свързва с много обичайни действдия в дома. Задължително домакинята до сряда е почистила основно дома – боядисала е стените, подовете, за да е чисто. Защото възраждането на природата е свързано с чистотата. Затова до сряда всяка една българска къща е била изчистена и празнично подредена.
В Страстната седмица обаче и има много забрани, които са се спазвали стриктно. От сряда не се работи, за да не им се напукват петите по време на земеделската работа, в четвъртък , когато се боядисват яйцата, никога не се работи, защото ще бие градушка. А в петък не само,че не се работи – старите хора казват, че тогава и птичка не пее – всички са смирени, в размисъл за разпъването на Христос.
– Има ли в плевенския край нещо по-специфично при боядисването на яйцата за Великден?
– Не, няма нещо много по-различно отколкото в други краища на страната. Стопанката започва подготовката забоядисването на яйцата седмици преди Светли четвъртък, защото в една къща са се боядисвали по 200-300 яйца, от което можем да си правим извод колко големи са били тогава българските семейства.
Традицията повелява първото яйце да се боядиса в червено. Всички знаят, че това символизира христовата кръв. Но освен това червеният цвят е свързан със здравето, със слънцето, с благополучието.
Поверието е с първото яйце да се направи кръст на детските главички, за да са здрави.
В село Коиловци бабата дава червено яйце на замомялата се девойка, за да го сложи в раклата, при дрехите си, за да са красиви, да греят, да се харесват от сватовете.
– Днес все повече хора предпочитат естествени оцветители пред синтетичните. От какво нашите баби са правили бои за великденските яйца?
– И сега някои хора, които държат на традицията, боядисват яйца с отвара от лучени люспи, която дава чудесен кремав цвят и ги прави мраморни. Отварата от свежа коприва дава резедав цвят, шумата от орех – бежово-кафяв. За червеното оцветяване са ползвали старо цвекло от миналата година. Много наситена отвара от него дава прекрасен червен цвят на яйцето, а с отвара от листата на цвеклото се получава нежно син цвят.
– Кой боядисва яйцата в къщата?
– Най-възрастната жена се заема с тази важна задача и никой друг не ги пипа до Великден. Защото още не са пречистени и не бива да пипат нещо, което е свързано с култа към Христос. Едва когато в събота срещу неделя отидат на църква и си пожелаят: „Червен Векдин”, а отговорът е „На тебе още по-червен”, едва тогава може да се пипат и ядат боядисаните яйца. Но преди това се отговява с пиле, а не както сега правим – с агнешко. Според традицията агне не се яде до Гергьовден. И тази традиция се е спазвала, защото е имало редица забрани, които са били обвързани с вярването, че, ако бъдат нарушени, ще донесат неудачи и болести в семейството. Затова агнешкото е било табу до Гергьовден.
А отговяването на Великден става с пилешка чорба и едва тогава всеки ще се чукне с другите за здраве. И друга традиция има, която вече не се спазва – второто яйце, тъй като първото е сложено пред иконата на Богородица, също боядисано в червено, се разчупва от най-възрастната жена в къщата и дава на всеки по трошица от него за здраве, за да му върви годината. Едва тогава идва най-обичаната от децата част от празника – чукането с яйца.
– И старите ли българи са отрупвали трапезата на Великден или са били по-скромни и смирени?
– Много по-късно сме превърнали Великден в своеобразно пиршество. В по-стари времена на този ден хората са запазвали повече смирение. Това е бил денят за даване на прошка, за докосване до добрината, до извисяването на душата. В неделята са се играли хора, но не са удряли тъпани. Голямото празнество е на Велики понеделник. Тогава се играят хора с тъпан, има много веселие. Хората са облечени в най-новите си дрехи. Преди това са ги изнесли да ги огрее пролетното слънце и да ги зареди с енергия, за да е хубава и светла година на този, който ще ги облече. Ето защо по-възрастните хора казват Светъл Великден.
Затова искам да пожелая на всички да ни е Светъл Великдена – на нас, на семействата ни, на цяла България.