Вторник на Великата седмица – ден за поучения

Вторият ден от Страстната седмица – Велики вторник, е посветен на поучения как да благотворим – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства. Църквата припомня за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя. Напомня ни, че трябва „да бодърстваме и да не униваме“, и да живеем добродетелно. Църквата ни припомня също притчата за талантите и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите.

На Велики вторник по стар обичай девойките извършват ритуално носене на „мълчана“ вода. По целия път от извора до дома, те не бива да проговарят. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност.

Великият вторник е денят от Страстната седмица, в който пред множеството Исус разказал известната притча за десетте девойките и младоженеца. Според еврейския обичай десет девойки с фенери с ръце трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът щял да отиде до своя дом. За да свети фенерът и да не угасне пламъкът, в него трябвало да има достатъчно масло. Затова девойките били длъжни да приготвят съдинки с елей и от време на време да поливат във фенера, за да не угасне.

Половината от героините в притчата предвидливо и далновидно се запасили с необходимия елей. Но останалите постъпили неразумно и лекомислено и не се подготвили. Когато дошъл моментът да съпроводят заедно с другарките си младоженеца, техните фенери угаснали. На тях не им оставала нищо друго, освен да изтичат при търговците за масло. Когато пристигнали в дома му, фенерите им отново светели ярко, но вече не за младоженеца. Празникът бил в разгара си, но вратата останала затворена за тях. На молбите им да отворят вратата, младоженецът, който ги чул им отвърнал: „Кои сте вие? Аз не ви познавам.“

Смисълът на тази притча е да живеем в съгласие и мир с хората, с природата, със самите себе си и с Бога, да бъдем духовно действени и будни, отговорни и прозорливи, следвайки пътя на християнските ценности.