Приемната грижа придобива все по-голяма популярност сред семействата в Плевенски регион. Статистиката показва, че ако при стартирането през 2009 г. на проекта за прилагане на приемна грижа в Община Плевен е имало само четири одобрени семейства, то през 2010 г. семействата вече са 10, а през миналата година техният брой се удвоил и одобрените семейства са 24. В тях са настанени 28 деца. От директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Плевен Вацка Хорозова научихме, че от началото на тази година са одобрени нови четири приемни семейства, две от които доброволни.
През тази година Агенцията по социално подпомагане е сключила договор за реализация на нов проект за приемна грижа с четири общини от региона – Плевен, Никопол, Кнежа и Червен бряг. „Това осигурява значително по-широк териториален обхват на тази важна социална услуга, подчерта г-жа Хорозова и допълни, че регионалната дирекция ще продължи активно да работи в останалите общини за утвърждаване на приемната грижа. Нейната надежда и вяра е, че през тази година броят на приемните семейства ще се увеличи поне два пъти.
Увеличава се броят на общините, в които се предлага приемна грижа
Добрите резултати през последната година са благодарение на добрата работа на всички работещи в дирекциите за социално подпомагане в цялата област. Показателен за това е фактът, че в началото приемни семейства е имало само в Плевен и Червен бряг. Докато в момента приемни родители има в Гулянци, Никопол, Искър, Долна Митрополия, Кнежа.
За да бъдат одобрени за професионално приемно семейство, родителите трябва да са рагистрирани в бюрата по труда като безработни. Сред задължителния набор от документи за кандидатстване са медицинско свидетелство, удостоверяващо здравословното състояние на кандидатите и документ от психолог за психичното им състояние. Всички кандидати преминават през оценка, която се извършва от отдел „Закрила на детето” към съответната социална дирекция. „Тази процедура се извършва в рамките на два месеца, в които се провежда и задължителното и много важно обучение на одобрените кандидати. Защото става въпрос за отглеждане на деца със специфични нужди, тъй като са расли в институция, към които трябва да има друг психологически подход”, поясни Вацка Хорозова. През миналата година има само две семейства, които не са одобрени и то още при подаването на документите.
Прави впечатление, че предпочитанията на родителите са да приемат по-малки деца. Това обяснява, че повечето от настанените деца са до тригодишна възраст. „Ние сме длъжни да се съобразим със заявената воля на приемните родите, но за съжаление това прави трудно извеждането на по-големите деца от социалните домове. Затова се опитваме да убеждаваме хората, които са приели да се занимават професионално с приемна грижа, че трябва наистина да подхождат професионално и да разширят възрастовия диапазон на децата, които приемат. Много е важно за по-големичките деца също да израстнат в семейство, което е определящо за успешното им развитие по-нататък”, изтъкна Вацка Хорозова.
Професионалните приемни родители получават заплата и месечни добавки
Професионалните приемни родители получават 351 лв. заплата, когато в семейството е настанено едно дете. За две деца заплатата е 378 лв., за три и повече деца получават 405 лв. За всяко едно дете се получава и издръжка, която е в размер на 195 лв. на месец за едно дете на възраст до 7 години. За дете от 7 до 14 г. месечната добавка е 227.50 лв., а за дете от 14 до 18-годишна възраст добавката е 260 лв. Това е издръжка, която се полага месечно за всяко настанено дете.
Грижа на социалните работници от отдел „Закрила на детето” в съответната община е да проследяват как се развиват децата и добре ли се обгрижват от приемните родители. За щастие досега няма констатирани нарушения. „Дори е удоволствие да се срещнеш с дете, живяло месец-два в приемно семейство. Положителната промяна е впечатляваща – както във физическото му развитие, така и в интелектуално”, подчерта Вацка Хорозова. Нейните наблюдения показват и значителна промяна в самите родители, които разкриват една от най-добрите черти на българина – любовта и загрижеността към децата. Дори се изгражда толкова силна привързаност между приемните родители и децата, че става много трудна раздялата, когато се намерят осиновители. Хубавото е, че тези родители скоро след това приемат следващи деца.
„В момент на икономическа криза и висока безработица в страната, приемната грижа е много добра форма на заетост. Бих я нарекла сърдечна форма на заетост и ако човек преценява, че душата му може да бъде отворена за още едно дете, аз призовавам – нека направи още деца щастливи”, така завърши разговорът ни с Вацка Хорозова, директор на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Плевен.