Честит Трифон Зарезан

По стара традиция на 14 февруари българите честват Трифон Зарезан. Празнуват лозарите, винарите, градинарите. Празникът е свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване

В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност. На този ден жени не се допускали в лозята, за да раждат лозите.

Жените приготвяли обредната храна, която мъжете вземали със себе си, когато отивали да зарязват. Задължително жената месела питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, приготвяла  варена кокошка, пълнена с ориз. Храната се слагала в торба, в която се слага и бъклица с вино, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът, с който ще се зарязва, мъжете предварително са почистили и наточили добре.

На лозето мъжете зарязвали и поливали около главините с благословията за берекет.

Практиките с лозовите пръчки са едни от най-съществените, наред със зарязването, поливането с вино и благословиите. В Северна България, в селата покрай Дунав, пръчките се хвърлят в реката, за да тече виното така, както тече Дунава. Една от пръчките винаги се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. От лозови пръчки се приготвя и „короната“ на лозарския цар.

След зарязването накичените с лозови пръчки мъже се събират на обща трапеза. На земята върху дълги пешкири се нареждат питите, кокошките и другата донесена храна, както и бъклиците с вино. Голяма китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки, се слага в средата. Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: „Който е честит, нека поеме китката и бъде цар!“ Всеки има право да вземе китката, но обикновено младите отстъпват на някой възрастен и опитен лозар и особено на този, който вече е „царувал“ и през неговото „царуване“ е имало не градушки или суша, а плодородие. Щом той поеме китката, останалите му честитят „царството“ и угощението започва. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар, качват го на кола или пък лозарите го носят на ръце и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне гости и хората от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Обиколката на селото от лозарите завършва в къщата на царя, където отново се прави угощение и голямо хоро. В селското празненство участие вече вземат и жените.