Привличането на финансов ресурс е основен проблем пред пчеларите

Божидар Миразчийски е от Плевен. Завършил  е „Стопанско управление” в Лесо-техническия университет в София и магистратура „Икономика на фирмата” в Софийски университет. Наученото в университета прилага в развитието на един, по-скоро екзотичен за младите хора, бизнес – пчеларството. И явно с успех, след като в тазгодишното издание на Международното изложение „Пчеларство – Плевен 2013” Божидар беше отличен в категорията „Най-проспериращ млад пчелар”. Затова и първият въпрос към него е доколко тези икономически специалности му помагат при отглеждането на пчелите. Пчеларството е бизнес като всеки друг и икономическото образование ми помага при договаряния с банки за отпускане на кредити, за намиране на пазари, а също сам да изчисля, кое е най-рентабилно за мен, отговаря младият мъж.

– Пчеларството може ли да е бизнес, с който един млад човек да се издържа?

– Категорично е така. Но трябва да имаш търпение, защото с какъвто и бизнес да се захванеш, са нужни поне 10 години, за да се докажеш на пазара. През първите пет-шест години се връщат първоначалните вложения, следващите една-две години се работи за име и ако през следващите години останеш на пазара, значи бизнесът ти е добре развит и ще успее.

– Ти на кой етап си сега?

– Започвам четвъртата си година, така че имам дълъг път да извървя като професинален пчелар.

– Все пак четири години са достатъчни, за да прецениш лесен бизнес ли е пчеларството?

– Не бих казал, че пчеларството е лесесно. То е свързано от една страна с моного труд, но от друга – с много знания. Когато си се захванал сериозно с него, трябва бързо да научиш тънкостите в занаята. Защото в повечето случаи пчеларят сам си е ветеринарен лекар на пчелина. На момента трябва да прецениш как да подредиш и третираш всеки кошер. Отделно си е трудът около кошерите, който съвсем не е лек. Повечето неща около пчелина върша сам. В усилните месеци наемам двама сезонни работници. Родотилете ми също помагат в свободното си време, тъй като те все още са активно работещи.

– Те ли те запалиха за пчеларството?

– Мога да кажа, че съм потомствен пчелар. Дядо ми имаше 10 кошера, баща ми ги увеличи на 20, аз вече развих пчеларството като семеен бизнес, а не като хоби. Благодарение на средствата от Държавен фонд „Земеделие”  по програма „Млад фермер” в момента имам 235 кошера. Като идеята ми е да ги направя 500. Вече съм купил кошерите и се надявам през тази и следващата година да успея да ги заселя.

– Много от стопаните споделят, че достъпът до средства от фонда е ограничен, тъй като бързо се изчерпват. Твоята преценка каква е?

– Вярно е, че през 2012 г. мярка 112 „Създаване стопанства на млади фермери” беше отворена отново при много по-високи критерии за допустимост. Но човек постави ли си пчеларството като основна цел, искайки да го превърне в бизнес,  проблемът е преодолим. Истината е, че средствата по програмата са сериозно финансово рамо за младите фермери. Разбира се аз успях не само заради финансовата помощ от фонд „Земеделие”, но и благодарение на голямата подкрепа на моето семейство.

– Успяваш ли да продадеш произведения мед и то на цена, която те удовлетворява?

– На първата част от въпроса отговорът е – да, успявам да продам произведения мед. Но за съжаление на втората част от въпроса ви, отговорът е – не. В момента правя сериозни инвестиции в изграждането на база, която е задължителна за развитието на пчеларския бизнес. Става въпрос за изграждането на помещения за съхранение както на пчеларския инвентар, така и на продукцията. Всичко това изисква сериозни средства. В същото време цената, на която продаваме мед на едро, не бих казал, че ни удовлетворява.

Според мен, а смятам и за повечето пчелари, разумната цена за килограм мед на едро е 5 лв. за билковия  и между 6.50 и 7 лв. за акациевия мед. Но в момента цената се движи между 4-4.50 лв. за килограм, като има изкупни цени и около 3.90 лв. за килограм.

Затова основният проблем, пред който сме изправени, е именно привличането на финансов ресурс. Разрешението е във финансирането по програми. Очакваме най-сетне да стане факт субсидията за бройка кошер. Надявам се това да стане скоро, защото пчеларството, особено подвижното, каквото развивам аз, е свързано с много допълнителни разходи за гориво. Освен това разходите за препарати, с които третираме кошерите, също не са малко.