Мечките в зоопарка нямат и намерение да спят

Почти двегодишните Вики, Миладин и Костадин не само че не спят зимен сън, но нямат и намерение. Това са обитателите на мечата пещера в зоопарка в Кайлъка, който е дом на още над 120 животни от 25-26 вида. Виетнамски прасенца са най-новите обитатели, те са дошли от Ловеч в резултат на замяна, научихме от Красимир Коцев, управител на фирма „Акварел“, която стопанисва плевенския зоопарк. Атракционът официално получи лиценз от Министерството на околната среда и водите през 2011 год., след като в него се извършиха редица ремонти, съобразно регламентираните в нормативните документи стандарти за отглеждане на животни в зоологически градини.  За животните, за отглеждането им и нуждата от още ремонти във време на криза разговаряме с Красимир Коцев.

– В началото на новата година – да очакваме ли промени в цените на билетите за зоокъта в парк Кайлъка – левче за възрастни и 50 стотинки за деца до 18 години?

– Няма основание да се променя цената на билетите съобразно това, че първо хората са обременени от общата криза и второ – дори и да искаме, нямаме възможност за нови животни, площта не позволява – тя е само 14 декара и не може да се разшири. Цената е нормална, а и правим отстъпки на групи, инвалиди, социално пренебрегнати деца. Забелязва се, че с всяка година намаляват групите екскурзианти-ученици. Прилив на хора има, когато има ново животно или се роди малко и това е нормално. Поддръжката обаче е трудна, разходите се увеличават, цените на фуражите растат. В света няма зоопарк, който да се самоиздържа, това става на базата на допълните субсидии и по-мощни спонсори. При нас обаче и спонсорството не е апетитно – имаме няколко спонсори, но те частични и поемат разходите за храна или медикаменти на животните. Текущата поддръжка също е проблем – дърветата например постоянно изгниват, а изискванията са в зоопарковете за отглеждане на животни в неволя условията да се доближават до природните материали – камък, дърво, пръст, трева, които са нетрайни. С фирма „Паркстрой” сме в прекрасни отношения и те ни помагат да подменяме дърветата, не само вътре при животните. В останалата територия на зоопарка, по алеите за разходка, също подменяме липи, кленове. Акациите остаряха и периодично правим проверка и частична или цялостна санитарна сеч.

– Какви са месечните разходи за храна на животните?

– Различно е – през лятото и през зимата най-малкото храненето е различно. Имаме човек, който точно определя дажбите по изискванията на ЕС, освен това и ветеринарен лекар. Пролетта използваме косенето на трева в партерната зона до Бригадирската поляна в Кайлъка и когато е възможно, изхранваме животните с трева. Зависи от природата, от това как се движат цените на фуражите, а има и претенциозни животни. Например еленът яде обикновено сено, докато сърната и сръндакът предпочитат планинско, в което има билки. При животните компромиси трудно се правят, защото те или консумират едно нещо, или го отказват.

– А мечките спят ли?

– Мечките не спят, така както е и в повечето зоопаркове, защото ги храним всеки ден. В природата те натрупват летаргични енергийни мазнини и изпадат в сън, защото няма с какво да се хранят в гората. При нас при много ниски температури изпадат в полусънно състояние, но тъй като се хранят – не заспиват. Не можем да спрем да ги храним, защото с изключение на женската мечка, която е от природата, другите два мечока са родени и отрасли в зоопарк и най-вероятно са загубили тази способност. А и ако нарочно спрем храната, за да създадем изкуствено условия да спят, може да им се отрази здравословно.

– Женската беше намерена в Габровския балкан като двумесечно бебе.

– Да, дойде от село Зелено дърво. Казва се Виктория по желание на младите ротарианци в Плевен, които имаха еднократно спонсорство. Иначе бабата, която я беше намерила, я наричаше просто „мече”. Скоро тя и мечоците Костадин и Миладин, които са на една възраст, ще навършат 2 години. Единия от двамата мечоци трябва да го махаме, защото ще започнат да се бият, около 2 години достигат и полова зрялост. Държат се вече тийнейджърски, закачат се. Тя преодоля балканджийската си моминска свян, даже понякога е активна страна и има предпочитания към единия мечок.

– Лъвицата Симба също попадна в зоокъта по нетрадиционен начин – преди това живееше в частен двор в село Брестовец, където за нея се грижеше 82-годишна жена.

– Симба е добре. Тя и мъжкият /Слави, кръстен на шоумена Слави Трифонов/ са на подово отопление, но излизат и навън. Търкалят се в снега и дишат чист въздух. Мнението на хората е, че са топлолюбиви и понеже нямат дълга козина, им е студено. Но те издържат доста на студ, като имаме предвид, че в саваната през нощта температурите падат. През 2011 год. имахме и лъвче, но Симба спря да кърми, изнесе го през нощта на дъжда навън и то загина. Трудно се отглеждат в зоопаркове. В природата лъвовете живеят на прайдове /групи/ и ако майката изостави малкото, т.нар. лели в прайда поемат грижата и правят детска градина. Докато тук, ако лъвицата спре да го кърми – няма кой друг. Но пък територията на нашия зоопарк не позволява да се отглежда цял прайд.

– Размножителен заем има ли?

– Той се прилага главно при животни, при които ритъмът на популация е по-ограничен. Така например като се роди лъвче и порасне, имаме ангажимента да върнем или лъва или малкото лъвче в Разград или Айтос, където прецени Министерство на околната среда и водите. Докато при дребните животни, при птиците, муфлоните нямаме размножителен заем. Той се практикува за по-редки екземпляри.

– А какво става с въоръжената охрана в зоопарка, която беше въведена по Ваше настояване с решение на Общинския съвет в средата на 2011 год.?

– Тази година фирмата е друга, но денонощна въоръжена охрана продължава да има, и така трябва да бъде. В дейностите им влиза и затваряне от външна страна на клетките на животните, завърта се една манивела и се пуска савак – нещо което се прави и в другите зоопаркове, тъй като работното време на служителите на зоопарка е до 16.30. Голяма част от животните обаче, особено през лятото, се прибират доста по-късно. Охранителите си издават и предават обекта, няма прекъсване, както е само при нощна охрана. А и респектът от униформите и атрибутите си оказва влияние. Облечени са във властта да упражняват влияние към нарушители на установения ред, което ние нямаме право да правим. Така че трябваше да има такава охрана и е добре.

– Преди две години се извършиха големи ремонти и реконструкции в зоокъта. Предстои ли нещо подобно в тази насока?

– Имаме намерения по план евентуално да се подменят старите клетки, които са в основната подходна алея. Нужно е разбира се финансиране, така че ще се работи поетапно. Имаме изготвен по изисквания на Министерство на околната среда и водите идеен проект, който е внесен при тях. Става дума за около 800 хил. лв., в които са включени и средства за подмяна и на външната ограда, тъй като има проникване на бездомни кучета, лисици. Но това нещо наведнъж няма да стане.

Засега предстои да оправим мечкарника – животните са млади и видят ли камък – веднага ровят. Не можем да го циментираме, да го бетонираме е абсурд. Така че най-близкото е ремонт, да е направят подиуми на тревопасните животни и един навес на щраусите. Другата част – ремонт на инфраструктурата, също трябва да се мисли, искаме да ремонтираме и къщичката на пазачите, на гледачите също. Това са ни проблемите. Стараем се да не правим много смели планове за по-далечно бъдеще, а поетапно да решаваме текущите проблеми. Защото е по-реално.