140 години от Втория щурм за Плевен – 30 юли 1877 г.

Манифестът  на руския император Александър II от 24 април 1877 година дава началото на нашата свобода. По време на Руско-турската война 1877-1878 Плевен става известен като непревземаема крепост по време на продължителните сражения, останали в историята като Плевенска епопея 1877 г.

След преминаването на р. Дунав  при Свищов руската армия се разделя на три отряда – Преден, Западен и Източен. Западният отряд под командването на ген. Н. Криденер, се насочва към Плевен, където е разположена елитна турска армия под командването на Осман паша.

На 19 юли руската армия провежда Първи щурм за Плевен, който завършва без успех. В него загиват 2400 руски воини. Започва подготовка за следващо сражение. Руското командване увеличава числеността на армията от 9000 души на 26 200 (24 000 – пехота и 2 200 – конница) и 140 оръдия. Турската армия под командването на Осман паша разполага с 22 000 души и 58 оръдия при Плевен и 8 000 при Ловеч.

Осман паша се възползва от релефа и географските дадености на Плевен и започва незабавното укрепване на града. При изграждането на укрепителните съоръжения са заставени да работят и много българи. Най-добре изградени са позициите  на Гривишките редути № 1 и № 2, наречени след щурма „Баш табия” и „Канлъ табия”.

Ген. Н. Криденер решава да атакува от изток и югоизток. Главният удар трябва да бъде нанесен от изток, като колоната от 18 батальона се  командва от ген. Н. Веляминов. В подкрепа на главния удар от югоизток настъпва втора колона от 12 батальона под командването на ген. А Шаховски. От север и юг  фланговете се охраняват от двете кавалерийски колони: северна – с началник ген. П. Лашкарьов (два полка и една батарея) и южна, водена от ген. М Д. Скобелев (Кавказката казашка  бригада и две батареи). Задачата им е да прекъснат съобщенията между Плевен и Ловеч. Останалите шест резервни батальона под командването на ген. Н. Криденер се разполагат зад главните колони.

Вторият щурм е насрочен за 30 юли 1877 г. Атаката започва в един часа през нощта. Гъстата мъгла позволява на руската армия да приближи атакуваните позиции незабелязано. Към шест часа сутринта лявата колона заема позиция край село Радишево. Няколко батареи започват стрелба, а към два часа след обяд в боя се включва и пехотата. В сражението вземат участие 126-ти пех. Рилски полк и 125-ти пех. Курски полк. Турските части са изтласкани на север от Сулуклийския дол и принудени да отстъпят. Няколко роти под командването на ген. А. Горшков правят пробив на турските позиции при р. Тученишка. Успехът на руската армия принуждава Осман паша да съсредоточи тук целия си резерв. Битката се води при непоносима жега, боеприпасите са на привършване, а ранените са повече от една четвърт. Не достигат сили, за да се задържат заетите позиции, подкрепление няма и ген. А. Шаховски дава заповед за отстъпление.

При село Гривица дясната колона пристига в 8 сутринта. След като артилерийският обстрел не дава резултат,  121-ви пех. Пензенски полк започва настъпление. Изтласква противника и напредва към Гривишки редут №1. След пензенци в боя влизат 123-ти пех. Козловски и 122-ри пех.  Тамбовски полк. Опитите да овладеят редута са неуспешни. Ген. Н. Криденер изпраща в боя и останалите три полка – 17-ти пех.  Архангелогородски, 19-ти пех. Вологодски и 20-ти пех. Галицки полк със задача да обхванат редута от североизток и югоизток. Тъй като резервите са на привършване и предвид пристигналото съобщение от ген. А. Шаховски, че лявата колона няма успех, ген. Н. Криденер заповядва отстъпление.

Броят на жертвите за руската армия е много по-голям, отколкото при първия щурм – 7000 убити и ранени, а Плевен си остава все така  „непревземаема крепост”. Руското командване започва подготовка за трета атака.

Богомил Стоев

Регионален Военноисторически музей – Плевен