Църквата почита днес Света  Марина

Марина била дъщеря на езическия жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ в.). Баща и я възпитал в идолопоклонство, но 12-годишна Марина открила Господа Иисуса и сърцето й се изпълнило от любов към него. Тя много желаела да получи свето крещение, но поради гонението на християните не е имало нито в града, нито в околностите свещеник, който да може да извърши това тайнство. Марина се оставила на Бога и очаквала Неговата воля. А между това тя не се бояла открито да изповядва името на Господа, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение.

Пръв неин гонител станал самият й баща. Той бил ревностен поклонник на идолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко. Едва 16 годишна, девойката била подложена на ужасни изтезания. Окована насред огромна каца пълна с вода, горещите й молитви към Бог счупили веригите, а мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. Заради своята непокорност Марина била осъдена на смърт.

В народния календар денят на Св.Марина е известен като Маринден.

Празникът на Св.Марина се отбелязвал като голям църковен празник. В някои селища той се свързвал и с народния култ към светицата – покровителка на бурите и пожарите, господарка на змиите.

Според едно старо поверие Св.Марина имала и лечителски способности. Много хора, особено незрящи или с очни проблеми, ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, носещ името на светицата. Миели се с водата, която смятали за лековите и се молели на Св.Марина да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво парцалче или конче от дрехите си, за да остане там болестта.

На Маринден празнували и всички занаятчии, които работели с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии и пр. Жените им месели питки, които мажели обилно с мед. Раздавали ги на близки, съседи и познати, за здраве на стопанина, да му е спорен и доходен занаята.

Имен ден днес имат Марина, Марин, Маринела.