Ани Михова: Библиотеката е опорна точка за мнозина в битката им с тежкото битие

На 1 март преди две години Регионална библиотека „Христо Смирненски” отвори врати за посетители в просторната си нова сграда в центъра на Плевен. За хубавите неща, които се случват в новия дом, за подбора на книгите, за читателите, за новите инициативи и за възстановените традиции разговаряме с директора на библиотеката Ани Михова.

– Г-жо Михова, нека започнем разговора си с хубавите неща за библиотека „Христо Смирненски”.

–      Най-хубавото, което се случи на Регионална библиотека „Христо Смирненски” е, че успяхме да преодолеем всички административни пречки и най-сетне да се пренесем в новата сграда. Това ни даде пътя да търсим нови хубави неща, свързани с дейността на библиотеката. Много се радвам, че в тази тежка и студена зима, библиотеката – топла и светла,  е отворила врати и при нас хората могат да получат глътка духовност, да намерят опорната точка, за да се отластан от грижите на ежедневието. Има много безработни хора, има много, които не се чувстват реализирани в работата си и в този смисъл си казвам, че книгата, четеното са онези опорни точки, които ще ни помогнат да спечелим битката с нелекото ни битие.

–      А как отговаряте на съвременните изисквания за библиотечно обслужване?

–      Библиотеката вече разполага със 101 компютър, част от които получихме по програмата „Глобални библиотеки”, финансирана от фондация „Гейтс”. Това е много хубаво, но постави известни изисквания пред нас, за да се подготвим да предоставяме информация, използвайки новите технологии. Но сега всичко става много бързо и лесно. Чрез вътрешна мрежа колегите поддържат връзка помежду си и обменът на информация между отделите става много бързо и удобно.

Новите технологии ни позволяват да предоставим информация дори от книга, с която не разполагаме във фонда. Тъй като нашата библиотека вече не е депозитна и не разполагаме с екземпляри от вяко излязло печатно издание в страната, имаме възможност да подадем съобщение до други библиотеки, които са депозитни и от там да ни изпратят в електронен вариант търсената информация. Това е изключително удобно, защото, ако заявката не е за голям по обем информация, може да бъде получена почти веднага и то безплатно.

–      Имате ли готовност да предлагате електронни книги?

–      На този етап все още не предлагаме тази услуга, макар че сме проучвали възможностите. Но, за да предлагаме този вид услуга, трябва и самите потребители да са подготвени да я ползват. Затова по програмата „Глобални библиотеки” даваме възможност на онези наши читатели, които желаят, да се включат в безплатни курсове по начална компютърна грамотност. Вече имаме сформирана една група от десет човека, която започна обучение в началото на февруари. Тези безплатни курсове ще продължат до края на месец март.

–      Г-жо Михова, как става подборът на книги за попълване фонда на библиотеката?

–      През последните години предизвикателството пред българския читател е много голямо. В страната има над 4 000 издателства с над  60 000 издания годишно. Така че подборът е много труден и то не само заради средствата. На първо място държим сметка за капацитета на ползване в града. Имаме съвет по комплектуване, който заседава в началото на всеки месец. В рамките на предварително определен лимит  всеки отдел прави предложение за закупуване на нови книги. При подбора имаме предвид предложенията на нашите читатели, до които периодично правим допитване. Разбира се, вземаме предвид и думата на специалистите, които следят колекцията да отговаря на профила и характера на библиотеката. Избягваме купуването на тясно специализирана литература, която може да бъде намерена в библиотеката на Медицинския университет например, както и литература, която се комплектува от читалищните библиотеки. Тоест искаме да дадем възможност на нашите читатели при нас да намерят това, което не се предлага от други библиотеки в града.

В същото време, чрез подбора на нова литература за закупуване, се стремим и да възпитаваме вкуса на читателите ни. Защото книгата не е само четиво, а и нещо много повече. От тази гледна точка водим много спорове, защото колегите съобщават за търсени заглавия, които други смятат, че библиотеката не трябва да притежава. Разбирате, че подборът съвсем не е лесен.

–      С колко тома разполага в момента библиотеката?

–      Имаме над 481 000 библиотечни документи. Това включва книги, периодични издания, дискове. Над 70 000 библиотечни документи изчистихме при пренасянето. Сега разполагаме с чудесни условия за съхраняване на фонда, имаме достатъчно площ за нормална работа и обслужване на посетителите в отделите, както и необходимото пространство за разполагане на модерната компютърна техника, с която вече разполагаме.

–      А каква литература е най-често търсена в библиотеката?

–      Свободният достъп до интернет разшири възможностите за намиране на специализирана информация, което през последните години доведе до по-засилено търсене на художествена литература в библиотеката.  Ние дори се преориентирахме и започнахме да купуваме повече такава литература. Прави впечатление, че все повече детски градини са наши читатели. Идват цели групи, разглеждат библиотеката, даваме им книжки и виждаме, как очичките на децата блесват. Аз мисля, че това е пътят. Трябва много рано детето да има достъп до книгата, до библиотеката, за да се научи да чете и да има потребност от редовна среща с литературата. Няма ли я тази връзка, не можем да възпитаваме грамотни, добре изразяващи се хора.

–      Докъде стигна преписването на Паисиевата история?

–      Радваме се, че хората се запалиха по идеята и всеки ден имаме читатели, които сядат и преписват по един абзац. Дори с колегите започнахме да се питаме дали да не започнем да я преписваме втори път, ако желаещите да се включат са повече. Защото явно това носи на хората патриотично чувство, носи някаква съпричастност и идентичност.

–      Извън заемането на книги, какви други дейности развива библиотеката?

–      Новата база ни даде възможност да възстановим кинолекториите, които провеждаме на 25-то число всеки месец. Стремим се да покажем най-доброто от световната филмова класика, от българското кино, руското кино и разбира се премираните с Оскар филми. Имаме идея да разширим репертоара на предлаганото в нашата арт зала, като се съобразим с предложенията на читателите. Засега кинолекторията е безплатна. Това е реверансът ни към читателите, които дълго време държахме в една доста лоша база, а си даваме сметка и за кризата, в която се намираме. Но, за да можем да откликнем на изискванията на читателите, които винаги са били много взискателни към нас, е възможно да въведем такса, макар и минимална, за да можем закупуваме повече нови филмови заглавия.

Новата арт зала позволи на библиотеката отново да бъде домакин на различни детски празници. Децата винаги идват с радост и с желание при нас. Това особено проличава в летните дни, които провеждаме. Досега детските летни дни бяха само във вторник и петък, но заради големия интерес имаме идея да увеличим дните. На децата много им харесва да идват при нас, да играят на различни игри, да четем заедно книгите, които ще изучават през следващата учебна година. На нас също ни харесва, защото това е още една възможност да сме полезни на  читателите.