Хлябовете за празничните трапези по Коледа са посветени на дома

Характерно за хлябовете, които присъстват на празничните трапези от Игнажден до Нова година, е, че са посветени на дома – на нивата, стоката, лозето.

Хлябът, който се приготвя за трапезата на Бъдни вечер, се нарича Боговица, разказа етнологът Миглена Николова от Регионалния исторически музей в Плевен. Според традицията той е с пластична украса кръст, кръг, който символизира слънцето, и с цветя. Характерно за него е, че в средата е белязан с просфорен печат.

Боговицата се разчупва на Бъдни вечер от стопанина на дома. Той вдига питата над главата си и с благословия я разчупва. Първото парче от питата е за добруването на дома, затова се слага под иконата – пазителка на дома. Парче хляб получава всеки от семейството за здраве и благополучие. „Месят се и хлябове, които са посветени на нивата, стоката, лозето. С богата пластична украса от тестени топчета и прътчета, те изобразяват кошарата с овцете, нивата, лозето, стопанина и кучето-пазач. Известни са с наименованията – кошара, харман, бъчва”, разказа етнологът.  От същото тесто се пекат малки колачета (кравайчета). Те ще са дар за коледарите, които обикалят домовете след полунощ на Бъдни вечер. Момата в семейството приготвя кравай, който дарява на своя избраник, дошъл с коледарите. Коледуването свършва в зори на Коледа, след като са обходени всички къщи в селището.

Обредният хляб за новогодишната трапеза е кръгъл, като Слънцето, на „ябълки”, които народа свързва с плодовитостта. Той пак се разчупва от стопанина на дома, но сега той нарича и благославя да расте високо нивата, да е пълен хамбара. Характерно е, че първият залък от него момите слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват за него ще се омъжат, обясни Миглена Николова. В центъра на обредната трапеза е витата баница с късмети – белязани пръчици от черница, круша или дрян. Те са наречени на нивата, лозето, животните, дома. В нея е поставена пара, която е късметът и богатството на къщата. Тази пара се запазва до следващия Васильовден – да не излиза „берекета от къщи”.

С каден хляб и зърно от паницата, на сутринта, стопанката захранва добитъка и кокошките, за да се множат.

Най-характерният обичай за Нова година е сурвакането, което се чака от всички с нетърпение. Всички вярват, че сурвакарската благословия за здраве и плодородие през годината, ще се сбъдне.