Анелия Ковачева, преподавател по история в МГ „Гео Милев”: Възхищавам се на начина, по който в Израел пазят и поддържат историческата  памет

Анелия Ковачева е зам.-директор на МГ „Гео Милев” в Плевен и дългогодишен преподавател по история и цивилизации.  След кандидатстване и спечелен конкурс по съвместна програма за културен обмен на Министерството на образованието и Посолството на Израел в България, тя получава възможност за близо едноседмично обучение в столицата на Израел – Йерусалим. То се провежда в голям международен обучителен комплекс – Яд Вашем, посветен  на жертвите на Холокоста и на почитта към тях.

В групата са включени 22 преподаватели от цялата страна, които са работили или работят по темата за Холокоста, осъществили са проекти, свързани с историята на Втората световна война, борбата против насилието,  за толерантност и  мир. Повечето от учителите са с награди за ръководство на ученици спечелили призови места от участие в ученически конкурси и олимпиадата по история.

img_4820%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%87%d0%b5%d0%b2%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b5%d0%bb-%d0%be%d0%b1%d1%83%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-8

„Обучението по история на Холокоста е една от образователно-политическите цели на Израел. Комплексът, в който се провежда обучението, се изгражда от 1953г. насам. Той включва технически оборудвани със съвременни средства сгради за обучение, книжарници, голяма библиотека, модерен информационен център, сгради за гостуващите лектори и огромен парк, в който се намират паметници и мемориали, внушителен интерактивен музей на Холокоста”, разказа Анелия Ковачева.  Тя е впечатлена от технологиите, които се прилагат за онагледяване на обучително-образователния процес.  „В обучението се  представя историята на евреите между двете световни войни, появата на антисемитизма, политиката на Хитлерова  Германия, престъпленията в концлагерите, съпротивата и борбите на еврейския народ.  Всичко, което е било проучено като исторически източници, е събрано в този музей. Освен на монитори, на които е описана историята на конкретен човек или семейство, еврейска общност, град, събитие, свързано с Холокоста има специални кътове, в които са поставени копия от архивни документи. Така всеки може сам да проучи тези документи и да се запознае с историята на личността или събитието. В традиционните за едно изложение витрини са поставени и други артефакти”, обясни Анелия Ковачева.

%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%87%d0%b5%d0%b2%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b5%d0%bb-%d0%be%d0%b1%d1%83%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-3

Комплексът има много добре направен сайт, в който са поставени материали за обучение на различни езици и могат да се ползват от преподавателите от цял свят.

Около комплекса е разположена  Гората на праведниците, посветена на хора, които са оказвали помощ наimg_4822%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%87%d0%b5%d0%b2%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b5%d0%bb-%d1%83%d0%b4%d0%be%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bd евреите по време на Втората световна война и от това са пострадали. Специална комисия предварително проучва в архивите на съответната държава конкретната личност и след общо решение се удостоява с почетното звание „праведник“.  В чест на всеки обявен за праведник се засажда дърво и се поставя паметна плоча с името му. От България  за праведник е обявен Димитър Пешев, зам.-председателят на Народното събрание, който оглавява съпротивата срещу акцията за депортирането на 50 000 евреи в лагерите на смъртта. В момента се проучва дейността в подкрепа на епископите на Пловдив и на Варна.

В обучителната програма са били включени и четири лекции за историята на българското еврейство, посветени както на живота им между двете световни войни, така и на създадените трудови лагери в България по времето на Втората световна война.  „Направено е много сериозно проучване за живота на евреите в тези трудови лагери и представената информацията е изключително интересна”, коментира Анелия Ковачева.

В комплекса са изградени няколко големи мемориали посветени на загиналите деца по време на войната и холокоста,  на еврейските общините в отделните държави, които са изиграли важна роля в процеса на обединяването на евреите с поддържането на еврейски училища, в които се изучава иврит и религия.  В списъка са  и български общини, в които е имало по – големи еврейски общности като Никопол, Видин, Пловдив, София, Варна, Асеновград, Самоков. Има също картинна галерия, в която са изложени  подбрани творби на художници от различни, посветени  на Холокоста.  Изграден е интерактивен обучителен център, в който се провеждат занимания, както за учители, така и за студенти, войници и ученици.

%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%87%d0%b5%d0%b2%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b5%d0%bb-%d0%be%d0%b1%d1%83%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-4

В непосредствена близост до комплекса Яд Вашем е музеят на Теодор Херцел – създателят на ционизма / еврейския национализъм/  и на идеята за образуване на израелска държава. Музеят също е много интересен. Историята по темата е представена на монитори, които пресъздават творческия процес на създаването  на игрален филм, в който в ролята на учители  са режисьорът и историкът – консултант, а обучаваният е актьорът, изпълняващ ролята на Херцел. Често диалозите и споровете са на фона на документални кадри. В музея има възстановка на еврейско кафене, на зала в Базел, където са се провеждали събрания и конгреси на еврейската общност. Посетителите на музея се включват чрез съпреживяване в разказваната история.

Този музей и комплекса Яд Вашем образуват така наречената Планина на паметта. „Възхищавам им се за начина, по който в Израел пазят и поддържат историческата памет”, не крие емоцията си Анелия Ковачева.

Израелците споделят, че се гордеят с три неща: с технологиите, медицината и армията. Българските учители имали възможност да слушат и лекция за съвременен Израел, в която е  показана държавната политика за създаване на единна народностна общност, на нация от населили територията  евреи от цял свят. „Друго, в което евреите вярват е, че с влагането на ум, ръце и мотивация нещата се реализират успешно”, допълва Ковачева.

%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%87%d0%b5%d0%b2%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b5%d0%bb-%d0%be%d0%b1%d1%83%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-5

Тя връща разказа си обаче отново върху модерната зала за интерактивно обучение на комплекса Яд Вашем. „Освен изобилието от технически средства, се разполага с много готови обучителни материали и това дава възможност на обучаваните да работят с тях по проблемни въпроси, да развиват критическо мислене, умения и компетенции.

Само мога да съжалявам, че нямаме толкова богат набор от готови обучителни материали, които да подпомагат интерактивния начини на преподаване, сподели опитната преподавателка, която, след обучението си в Израел, ще  се възползва от опита  на израелските колеги.

Тя сподели, че видяното в Израел за нея е  пример как една млада държава бързо просперира, когато има силна държавност, ясни цели за своето развитие и политики в различни сфери, които осъществява. „Обучението ни даде много по-разширен поглед както върху историята на Холокоста, така и върху съвременното развитие  на Израел.  Евреите много се гордеят, че са борбена нарция. Те са убедени, че един народ просперира, когато преодолява трудности, това разбиране е заложено и в религиозните им притчи. Колкото повече препятствия си преживял, толкова по-устойчив си като човек. Историята на Холокоста подкрепя с много примери тази теза.  Изградените музеи, паметници и мемориали  са места за съхраняване на историческата памет, места където се  формира чувството на патриотизъм, чувството на гордост, че този тежък момент от съществуването им е преодолян, че въпреки него са стъпили на крака и изграждат една нова държава.”

%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%87%d0%b5%d0%b2%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b5%d0%bb-%d0%be%d0%b1%d1%83%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-6

Програмата на българската група е включила и тридневна екскурзия с посещения на паметници, които бележат пътя на създаване и разпространение на християнската религия. От Ерусалим са стигнали до Галилейското езеро – мястото на раждането на Христос, посетили са един от градовете, в които той е пребивавал – Каберман, а наблизо е Назарет, както и паметници, които се намират на територията на Палестинската автономия като Ерихон и Кумран, където е основана една от първите християнски общини и където са намерени свитъците от Мъртво море – най-ранните ръкописи на  иврит на Стария завет – някъде около 2 век преди Христа.

В дългия ми педагогически стаж никога не съм вярвала и като мечта не ми се е появявала идеята да посетя Йерусалим, а ето че имам официално свидетелство за хаджийка, след като заедно с групата посетихме църквата, в която е гробът на Христос, завършва разказа си Анелия Ковачева за едно наистина запомнящо се и вълнуващо посещение в Израел.

%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%87%d0%b5%d0%b2%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b5%d0%bb-%d0%be%d0%b1%d1%83%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-7

 

Прочетете също:

В началото на май пускат Водната каскада и фонтаните

В навечерието на Празника на Плевен – 15 май, Водната каскада и фонтаните в центъра …