7 ноември – Ден на Великата Октомврийска Социалистическа Революция

Октомврийската революция, наричана също октомврийско въстание, Болшевишки преврат, октомврийски преврат и др.п., е едно от най-големите събития на ХХ век, случило се в Русия през октомври 1917 г. и оказало влияние на световната история за десетилетия напред. Официалното ѝ название в СССР е Велика октомврийска социалистическа революция.

Процесът на установяване на властта на болшевишката партия в рамките на Руската империя, започва на 7 ноември (25 октомври стар стил) 1917 година в столицата Санкт Петербург. По същество тя е въоръжен преврат и замяна на Временното правителство, което идва на власт след Февруарската революция от 12 февруари същата година.

Като резултат от революцията са Гражданската война, свалянето на Временното правителство и идването на власт на правителство, сформирано от Втория общоруски конгрес на съветите, в който абсолютно мнозинство от делегатите имат болшевиките и техните съюзници левите есери, поддържани от някои национални организации, малка част от меншевиките-интернационалисти и някои анархисти. През ноември 1917 г. новото правителство получава поддръжката на мнозинството на извънредния Конгрес на селските депутати.

Каравелов е роден на 7 ноември през 1834 г. в Копривщица в богато бегликчийско семейство. Първоначално учи в местното килийно училище, а след това във взаимното училище в града. Чрез посредничеството на Н. Геров през 1857 г. заминава за Русия. В Москва започва да посещава лекциите в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Десетгодишният престой в Русия е изключително важен за идейно-политическото му съзряване на Каравелов. Тук той се запознава с идеолозите на ранното славянофилство, които разработват нова програма за бъдещето на западните и южните славяни. Каравелов възприема идеята за обединението на южните славяни, което обединение той преценява като решаващо условие за освобождението на българите от османско владичество. В същото време будният българин се запознава и с идеите на руските революционери-демократи А. Херцен и Н. Чернишевски. Възможността да общува с различни политически среди в Русия му дава възможност да взаимства по нещо от всички. В резултат на това Каравелов се оформя не само като славянофил, но и като просветител и революционер-демократ.