ЕВРО 2016 – Най-посредственото първенство

15-ото европейско първенство по футбол вече е история. То се оказа „златно“ за Португалия, която прибра шампионската купа. Заслужи си я с оглед на събитията разиграли се по стадионите на Франция. Селекцията на Фернандо Сантош не се открои над съперниците си, но с няколко гросмайсторски хода направи разликата в своя полза. Начинът по който достигна до титлата едва ли е нужно да се анализира обстойно от специалистите. Вече е напълно нормално тим без звезди /с изключение на Кристиано Роналдо/, а с играчи от средна класа да доказва, че може за триумфира като шампион. Но това е едно от малкото положителни неща случили се на Евро 2016. Колкото и да се вглеждаме в останалите трудно ще намерим нещо забележително. Дори напротив – негативните преобладават. Обръщайки поглед към историята на турнира е почти невъзможно да намерим по-безинтересно негово издание. Да, няма такова. Има мачове и епизоди от първенства, където дори грандовете загърбват красотата наблягайки на сметките, но пък класата си личи … Просто трябва да си сляп за да не я забележиш … Сега във Франция обаче подобно нещо отсъстваше. Имаше срещи, които бе невъзможно не само да задържат вниманието на наблюдаващите ги до последния съдийски сигнал, но дори откровено изнервяха. Застаряващият състав на Испания показа печелившата продукция от преди четири години, но вече … на забавен каданс. При световния шампион Германия също се забелязаха признаци на повяхване. Двубоите в които все пак видяхме висококачествен футбол бяха по-малко от пръстите на едната ръка. Подобни заключения няма как да не ни отвеждат до извода: Евро 2016 бе най-посредственото първенство.

Безспорно една от причините, която обаче много рядко се споменава са тежките сезони в клубните първенства, предшестващи континенталния шампионат. В тях футболистите играят по 60-70 мача и след това вместо заслужена почивка трябва още месец за напрягат сили. Видно е, че го правят пестеливо, отбивайки номера, защото силите им са изразходени. От този подход обаче страда и качеството на първенствата на нациите – Мондиал, Евро, Копа Америка, купата на Африка … Неведнъж самите футболисти са изразявали недоволство, но функционерите от ФИФА, УЕФА, КОНМЕБОЛ /Южноамериканската футболна конфедерация/, КАФ /Африканска футболна конфедерация/ и останалите континентални федерации подминават безмълвно воплите им, защото финансовите печалби са приоритет за тях.

Според мнозина увеличаването на отборите-участници във финалите от 16 на 24 също е негативен нюанс, който е насочил европейското първенство към посредствеността. От една страна имат право, защото качеството се разми в среднячеството. Да, във Франция имаше състави, които бяха пристигнали като на курорт – Украйна, Австрия и Швеция. От друга обаче са резултатите – представянето на Уелс и Исландия. Защо да не гледаме споменатите два, а примерно безкрайно скучните на всяко първенство Швейцария и Англия.

Регламентът на квалификациите ни дава визия от по-различен ъгъл. „Едрото сито“ за класиране на финалите дава шанс на фаворитите в групите да не се хвърлят на сто процента във всички мачове, защото могат да си осигурят пътуването за Франция и с минимални усилия. Пример за това са Германия /с 2 загуби и равенство/, Хърватия /3 равни и загуба/, Русия /по 2 равни и загуби/, Италия /3 равни/.

Друг е въпроса, че хода с увеличаването /на отборите-участници/ дело на вече бившия шеф на УЕФА – Мишел Платини е колкото благороден към по-малките футболни нации, толкова и егоистичен. Афиширайки, че дава шанс на „джуджетата“ да участват на голям форум, той фино ги привлече на своя страна, вярвайки, че с техните гласове ще управлява до дълбока старост. Вече няма смисъл, защото французина е аут. Негативите от въпросното решение обаче са факт и те са за сметка на футбола.

Не само УЕФА обаче е виновна за скоростното спускане надолу. Вече все по-малко се обръща внимание на изграждането на млади футболисти. Приказките за ползотворната работа в школите на клубовете от най-силните шампионати са прах в очите на редовите фенове. Показателен пример в това отношение е английската Висша лига. Статистика показа, че около една четвърт от футболистите, които участваха на Евро 2016, играят в Англия. 103 футболисти от общо 552-а на европейските финали са състезатели от клубове от Висшата лига, а други 36 в по-ниските дивизии на английския футбол. Бундеслигата е на второ място в класацията с 65 играчи, следват Италия с 56 и Турция с 35. Испанското първенство, от което са победителите в Шампионската лига и Лига Европа съответно Реал /Мадрид/ и Севиля, имаха 34 футболисти във Франция.

Че английските клубове са превърнати в своеобразен битак отдавна е ясно. Най-силната им страна е привличането на инвеститори. След това обаче започва една нескончаема търговия на футболисти, като в повечето случаи смисъла е просто да върви алъш-вериша. Вземат се играчи на килограм, като в повечето случаи ползата е никаква. В подкрепа на това говорят резултатите. Последният показателен пример в това отношение е Манчестър Юнайтед, където холандския треньор Луис Ван Гаал похарчи стотици милиони за … пето място. В лондонският Арсенал пък прехваления французин Арсен Венгер за последните 12 години е вдигнал само веднъж купата на Англия. През миналия сезон той разчиташе на 31 футболисти, като едва 9 от тях са англичани. Прави впечатление готовността на треньори и състезатели да акостират на Острова. И примамката не са успехи и развитие, а … пари. Примерите са много. Жозе Моуриньо изкара трудни години начело на Реал /Мадрид/ и през онзи период въпроса за евентуалното му освобождаване винаги беше актуален. След това предпочете да се върне при спокойствието в Англия, където положението е на противоположния полюс. Два пъти води Челси /Лондон/, от където си тръгваше чак след тотален провал. Ситуацията щеше да е подобна и с Венгер, ако бе начело на тим в Испания, Италия или Германия. Въпреки неуспехите в Арсенал обаче той е вече две десетилетия шеф на тима. Същото е положението и с футболистите. През последните седмици усилено се коментира преминаването на французина Пол Погба в Манчестър Юнайтед, като сумата е 9-цифрена в евро. Но Моуриньо, Венгер, Рафа Бенитес, Ван Гаал и почти всички треньори във Висшата лига са свикнали да харчат. Дали обаче това е необходимо, е въпрос, чийто отговор често е отрицателен. След казаното е видно защо Англия няма силен национален тим. Но съща така става ясно и защо повечето национални формации, чийто футболисти се подвизават на Острова не са от висока класа. Тогава как да очакваме европейското да е качествено след като една четвърт от действащите лица се подвизават в „цирка“  Висша лига …

Снимка: big5.bg