Министър Лиляна Павлова: Ще отпуснем още пари за Плевен и региона

За строеж на пътища, ремонт на болници, училища и детски градини, за купуване на апаратура и изготвяне на проекти за градска среда и интегрирания план – всичко тези дейности възлизат на обща сума от 200 млн. лева. И това не е всичко – на Плевен ще се осигури възможност да има предварителна готовност за отварянето на следващия програмен прозорец, когато ще кандидатства веднага с вече готови проекти, изготвени сега. Такава е накратко равносметката, която министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова направи пред журналисти при посещението си в Плевен. Тя увери и че изграждането на така важната за цяла Северна България автомагистрала Хемус ще е приоритет в периода 2014 – 2020 год. По тези и други въпроси попитахме за подробности министър Павлова.

– Казахте, че 200 млн. лв. са инвестирани до момента в региона. За какво са точно тези средства?

– Проектите, които се реализират в региона, са много важни, като започнем от пътищата. Имаме 6 големи проекта по ОП “Регионално развитие” в региона за втори и трети клас пътища, както и пътища от републиканската мрежа. Това са много важни проекти, защото осигуряват свързаността между регионите. Като километри не са много – около 140 км, но са важни. Останалите инвестиции, които предоставя МРРБ на областта и най-вече на община Плевен, са инвестиции, свързани с градската среда и градския транспорт – това са инвестиции  в училища и детски градини, които бяха обновени с мерки за енергийна ефективност. Финансираме Медицински университет за ремонт и оборудване на сградата, както и сградата на болницата, за която за ремонт и закупуване на оборудване сумата е общо 6.5 млн. лв. За тази болница е изключително важно да бъде закупен линеен ускорител, както и допълнителна апаратура, това е проект който чака от много години, а цялата инвестиция е около 5 млн. лв. Мога да потвърдя, че ние като министерство сме готови да ги осигурим – допълнително извън тези 6.5 млн. лв. Ще разчитам и на това болницата да ремонтира помещенията и съответно бункера, в който да бъдат монтирани, а ние ще осигурим финансирането за закупуването на допълнителна техника.

Също така даваме възможност на община Плевен да кандидатства в рамките на следващия програмен период. До месец януари, когато е срокът за проектите за развитие на градска среда, парите са резервирани именно за Плевен, за да получи нови 5 млн. лв. за развитие на градската среда, и то в посока зелена градска среда. Това ще даде възможност на града да бъде още веднъж обновен, да направим още паркове, детски площадки, улици, подлези, надлези, на тротоарите да има по-добра достъпност – всичко това, което вярвам, че е много важно за града.

– Какво се случва след това?

– В дългосрочен план, като цяло, 2013 година започваме вече сериозните преговори за бъджета за следващата оперативна програма. Плевен е един от най-големите градове в България, към които имахме и ще имаме по-големи инвестиции и по-висок бюджет. Нашата цел е още повече да променим подхода в това отношетние и Плевен, както и всички останали големи градове, да бъдат наши конкретни бенефициенти с предефинирани проекти.

– Как постигате това?

– В момента сме предоставили 1 млн. лв., с които Плевен да изработи своя интегриран план за градско развитие и възстановяване. Надявам се колегите да понапреднат, тъй като все още дефинират зони за въздействие и проекти. Ние сме предоставили възможност всички проекти, които са важни за региона и за отключване потенциала на региона, да получат и финансова помощ още през следващата година. Поканили сме общината – отново като наш конкретен бенефициент, за да им предоставим колкото средства са им необходими за техническата подготовка на тези проекти. Целта е през 2014 год. – в новия програмен период, Плевен да има и идентифицирани проекти, определени, предефинирани и готови. Всъщност, няма да има  нужда да се конкурира с когото и да било, ще има свой резервиран бюджет и ще започне реализацията на проектите. И смятам, че по този начин много по-лесно ще се развие региона и ще създадем предпостваки за развитието на инфраструктура, което да доведе и бизнеса тук. Но за да сме уверени именно в това, промененото ни изискване е да говорим само за интегрирани проекти.

– Какво означава интегриран проект?

– До момента ситуацията е следната – ние даваме, да кажем, средства за ремонт на пътя или на улиците и когато пътят минава през населено място или улиците на града, ние асфалтираме, но отдолу водопроводът, канализацията, техническата инфраструктура остават неремонтирани. В новия програмен период искаме да инвестираме в интегрирани проекти, когато одобрим един проект – дали ще е за ремонт на републикански път или улици и градска среда, автоматично в този проект ще трябва да включваме възможността да се оправи всичко, за да избегнем проблемите и да приложим научените уроци от този програмен период. Смятам, че това ще е много важно.

– Според Вас, кога могат да се очакват промените в тези два наши изостанали региона – Северозападен и Централен Северен?

Новите регламенти ни дават много добра възможност, а тя е т.нар. целенасочени териториални инвестиции. Ние правихме анализ като цяло на развитието на страната и във всеки един регион са определени силните и слабите страни, това в което трябва да насочим своите усилия. Така че и чрез интегрираните планове имаме възможност на тези региони да дадем малко повече финансов ресурс спрямо останалите, които са по-добре развити, за да стимулираме развитието и да можем да балансираме.

В момента се получава така, че в Южна България потенцилът за развитие е малко по-добър, защото има много сериозно развита пътна инфраструктура, магистралите Струма, Тракия и Марица, които в момента се изграждат. Затова освен чрез целенасочените инвестиции към общините и регионите чрез такива проекти, оттук нататък ние като проекти, които искаме да финансираме от гледна точка на националната пътна инфраструктура – това ще е приоритетно магистрала Хемус. Ние сме заявили, че ще довършим магистрала Струма, но основен приоритет през следващия програмен период за нас ще е да докажем, че магистрала Хемус е важна като цяло в контекста на свързаността в Европа. Особено участъка от София до Велико Търново и оттам към Русе – този участък е много важен, защото е основен европейски коридор, което е потвърдено и одобрено от ЕК. Там задължително ще настояваме в максимална степен да получим всички необходими средства, които са за участъка до Велико Търново – може би около половин милиард евро. Разбира се, трябва да довършим магистралата и в нейното продължение от Велико Търново към Шумен – това не е основен евро коридор, а допълващ. Въпреки това, ние искаме проектът в целостта му да бъде одобрен, макар и съфинансиран вече не с кохезионен фонд, а с Европейски фонд за регионално развитие. За нас е важно да получим тази инвестиция.

Задължително трябва и да се доразвие пътната инфраструктура в Северна България, това ще даде предпостваки за бизнеса в региона. Тези са нашите цели – чрез целенасочени инвестиции да подкрепим региона и наистина да балансираме развитието. Това ще се случи в периода 2014 – 2020 год.