Със св. Димитър идва зимата

Българската православна църква чества днес Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец.

Той е роден в Солун през 3 век, неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения – християнин. Когато родителите на Димитър починали, император Максимиан го назначил на висок военен пост със заповед да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

При връщането си от поход, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещанията не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър – прободен с копие в 306 год.

За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата, преди смъртта си Димитър предал имането си на роба си, който след смъртта на господаря си прибрал пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.

Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието, от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви.

Според народните представи от Димитровден започва зимата, народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър – зима“. Според легендата, св. Димитър е покровител на зимата и студа. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите.

Българско народно предание представя св. Димитър като брат близнак на св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски — за св. Георги лятото, а за св. Димитър зимата. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник честват и ковачите, техниците и металурзите.

На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. Вярва се, че в нощта на празника небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с петел – ако именикът е мъж, и с кокошка – ако е жена. Сервират се зеленчуци. На масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята пък се увиват с ален конец, за да са здрави имениците. Днес празнуват Димитър, Димитрина, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а и Диан/а.