3 юли 1877 г. – Българските опълченци минават Дунав

Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война (1877 – 1878) е сформирането и действията на Българското опълчение. То  е военна част от състава на Действащата Руска армия на Балканския полуостров, в която българи-доброволци и руски военнослужещи се сражават на страната на Русия срещу Османската империя в Руско-турската война (1877 – 1878) за Освобождение на България.

Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето на 13 ноември 1876 г. от император Александър II по време на съвещание, в което участват великият княз Николай Николаевич и военният министър генерал Дмитрий Милютин. На 17 април 1877 г. (нов стил 29 април 1877 г.) главнокомандващия на Действуващата руска армия на Балканския полуостров Николай Николаевич издава заповед № 40 за създаването му.От императора са утвърдени и „Правила за създаването на Българското опълчение“. Като основна задача на опълчението е определено оказването на съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи. Фактическото създаване започва още на 31 март 1877 г.

Още през есента на 1876 година в Кишинев се събират около 700 български доброволци, които са издържани от Кишиневското българско общество със съдействието на руски славянофилски организации. Първата редовна част на Опълчението е образувана в Кишинев под ръководството на Николай Столетов в средата на декември – тя се нарича Пеши конвой при главнокомандващия и наброява около 300 души, главно българи от Кишинев и Южна Бесарабия. В деня на обявяването на войната, 12 април 1877 година, опълченците участват във военен парад в Кишинев в присъствието на император Александър II. По това време Българското опълчение наброява около 1 400 души, половината от тях българи от Украйна и Бесарабия.

В края на април Опълчението е прехвърлено в Плоещ, където към него се присъединяват много доброволци от Сръбско-турската война. Формирани са 6 дружини, а през лятото на 1877 г. още 6. Броят на опълченците достига 7 400.  В редиците на опълчението са приети българи-доброволци от 14 до 65 годишна възраст. Опълченците са с права на военнослужащи от Руската армия. За началник на Българското опълчение е назначен генерал-майор Николай Столетов. По своята численост и структура опълчението е сравнимо с усилена военновременна пехотна дивизия. Състои се от 3 бригади – всяка в състав 2 дружини от по 5 роти.

Командният състав е от общо 136 офицери. Сред тях са и българите – офицери и подофицери в Руската армия: подполковник Константин Кесяков, капитан Райчо Николов, поручик Петър Алексиев, поручик Делев, Петко Стоянов, Константин Шиваров, Атанас Узунов, Димитър Филов, Данаил Николаев, Стефан Любомски, подпоручик Стефан Кисов и Аврам Гуджев. Назначени са и дружинни лекари: Константин Бонев, Сава Мирков, Константин Везенков, Андрей Богданов, Иван Панов и Яков Петкович.

Опълченците преминават системна военна подготовка под непосредственото командване на руски офицери.

Жителите на руския гр. Самара подаряват на Българското опълчение бойно знаме, наречено на града Самарско знаме. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през м. април българи. Знамето е връчено на 6 май 1877 г. в опълченски лагер край гр. Плоещ. На него са образите на „Иверската Богородица“ и „Св. св. Кирил и Методий“ (днес се съхранява във Военно-историческия музей в София).

Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции. Добрата подготовка на опълченците, ентусиазма и желанието за участие в реални бойни действия променят първоначалния замисъл. На Опълчението вече се гледа като на ефективна бойна част. Причислено е към Предния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко.

В края на май Българското опълчение напуска Плоещ и заедно с Предния отряд пресича река Дунав при Свищов на 22 юни (3 юли), три дни по-късно влиза в Търново, след което пресича Стара планина. Тук на Опълчението влиза в първите си по-сериозни сражения – при село Уфланли и Казанлък.  Участва в боевете при Нова Загора, Джуранли и Стара Загора.

В началото на август 1877 г. е придадено към Шипченския отряд. Изнася основната тежест на Шипченската битка заедно с Тридесет и пети пехотен брянски полк и Тридесет и шести пехотен орловски полк. Участва в зимното преминаване на Южния отряд през Стара планина (под командването на генерал-лейтенант Фьодор Радецки).

Със забележителното си участие във войната, Българското опълчение се утвърждава като синоним на най-високите войнски добродетели на българската възрожденска нация. На Българското опълчение поетът Иван Вазов посвещава прочутата си ода „Опълченците на Шипка“.

По материали от интернет