Честит Антоновден!

На 14 януари църквата почита Свети преподобний Антоний Велики. В народния календар денят е нарече Антоновден и се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.

В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

Имен ден празнуват: Андон, Антоан, Антоанета, Антон, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо, Тотка

Св. Антоний Велики се родил около 251 година в в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет.  Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети, предавал се на духовни размишления и дейности. Когато бил на 18 години, неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се поддал на изкушенията на света и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот.

Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески, хранел се само с хляб и вода. Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност.  През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят на монашеството.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.